Панаир на суетата (роман без герой)

Родън призна, че мисълта и е права. И действително той забеляза, че след няколко от малките им вечерни угощения на господата наистина омръзваше да играят с него и въпреки очарованието на Ребека не ги посещаваха с голяма охота.

Колкото и лесен и приятен да бе животът им в Париж, все пак той не представляваше нищо друго, освен забавления и празно разтакаване; и Ребека видя, че трябва да създаде кариера на мъжа си в собствената им страна. Тя трябваше да му намери някое място или служба в отечеството им или в колониите; и реши да се отправят за Англия веднага щом нейният път бъде разчистен. Като първа стъпка накара Кроли да продаде чина си в кавалерията и да остане на половин заплата. Службата му като адютант на генерал Тъфто се бе прекратила преди това. Ребека се подиграваше на този военен пред всички. Подиграваше се на перуката му (която той сложи при пристигането си в Париж), на изкуствените му зъби, най-вече на претенциите му на покорител на женските сърца и на смешната му суетност, когато си въобразяваше, че всяка жена до която се приближеше, е влюбена в него. Понастоящем генералът бе прехвърлил вниманието си към мисис Брент, съпругата на военния интендант Брент. За нея сега бяха букетите му, обедите в ресторантите, оперните ложи, дребните подаръци. Клетата мисис Тъфто не беше по-щастлива от по-рано и все още трябваше да прекарва дълги вечери вкъщи, сама с дъщерите си, като знаеше, че нейният генерал бе излязъл напарфюмиран и накъдрен, за да застане зад стола на мисис Брент в театъра. Разбира се, Беки имаше цяла дузина обожатели на негово място и можеше да раздроби на парчета съперницата си със своята духовитост. Но, както вече казахме, тя бе започнала да се изморява от този празен светски живот — оперните ложи и вечерите в ресторантите почнаха да й се струват блудкави, а букетите не можеха да служат като капитал за бъдещи доходи. Също така не можеше да се препитава с дребни подаръци, дантелени кърпички и велурени ръкавици. Тя чувствуваше празнотата на удоволствията и жадуваше за по-съществени придобивки.

В този критичен момент пристигна една новина, която се разпространи между многото кредитори на полковника в Париж и им достави голямо задоволство. Мис Кроли, богатата леля, от която той очакваше грамадно наследство, беше на умиране. Полковникът трябваше бързо да се отправи към постелята й. Мисис Кроли и детето й щяха да останат в Париж, докато той се върне да ги прибере. Той тръгна за Кале и като стигна благополучно там, можеше да се предположи, че щеше да се запъти към Дувър; но вместо това взе дилижанса за Дюнкерк и оттам пое пътя за Брюксел, към което място и по-рано бе проявявал пристрастие. Работата е там, че той имаше повече дългове в Лондон, отколкото в Париж, и предпочиташе малкия и тих белгийски град пред двете столици.