Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Но полковникът се прозяваше печално сред графините и високопоставените дами в двореца. Старите жени, които играеха ecarte [71], вдигаха толкова шум за някаква си петфранкова монета, че не си струваше човек да сяда на игралната маса с тях. Той не можеше да оцени духовитостта на разговорите им, тъй като не разбираше езика им. И каква полза можеше да има жена му — чудеше се той, — ако всяка вечер прави реверанси на цяла редица принцеси? Затова той остави Ребека сама да посещава тези приеми, като отново се залови за своите по-простички забавления и удоволствия между приятните хора, които сам си избираше.
Когато кажем, че някой джентълмен живее изискано, без да има доход, в случая става дума за неизвестен доход. С други думи, заявяваме просто, че не ни е известно как въпросният джентълмен посреща домашните си разходи. Ето например приятелят ни, полковникът, проявяваше голямо умение към всички игри, при които съществена роля играе случаят. И като се упражняваше, нещо, което вършеше постоянно, с карти, със зарове или с щеката за билярд, много естествено е да се предположи, че той ставаше все по-изкусен в боравенето с тези предмети, отколкото ония, които ги вземат в ръка само от време на време. Да си служите добре с билярдната щека, е все едно да си служите с молив, с флейта или с малка сабя — отначало не съумявате да овладеете нито един от тези уреди; само чрез постоянство и неуморен труд, прибавени към естествената склонност, човек се приучва да борави безпогрешно с тях. Кроли, който бе само способен любител, постепенно стана неподражаем майстор на билярда. Подобно на смел генерал, дарованието му се увеличаваше заедно с опасността. И когато случаят биваше против него в цяла една игра и следователно наблюдателите се хващаха на бас, че ще загуби, той изведнъж правеше няколко крайно изкусни и смели удара, с които спечелваше битката и накрая излизаше победител, за голямо учудване на всички — впрочем на всички, които не познаваха играта му. А тези, които бяха свикнали да го наблюдават, бяха доста предпазливи с парите, които залагаха срещу играч с такива изключителни способности и човек, чиито дарби се проявяваха тъй внезапно.
Също тъй сръчен бе и при различните игри на карти. Обикновено в началото на вечерта той губеше постоянно; играеше нехайно и правеше грешки, които караха непривикналите с играта наблюдатели да си съставят лошо мнение за способностите му в хазарта. Когато обаче честите малки загуби го подтикваха към действие и събуждаха предпазливостта му, забелязваше се, че тогава играта на Кроли ставаше съвсем различна и той сразяваше напълно противника си преди изминаването на нощта. Действително малцина можеха да кажат, че са го побеждавали.
Поради честия му успех няма нищо чудно в това, че завистливите и победените понякога говореха с яд против него. И също както французите разправят за граф Уелингтън, който не бе претърпявал поражение, че постоянните му успехи на победител се дължали единствено на цяла редица удивителни, щастливи случайности, все пак и те признават, че при Ватерло той употребил измама и това му дало възможност да спечели последния си голям трик; по същия начин в Англия се шепнеше, че Родън Кроли най-вероятно си служи с измама, която единствено можела да обясни постоянния му успех.
Макар заведението на Фраскати и салонът да бяха отворени по това време в Париж, манията за хазартни игри бе тъй разпространена, че обществените игрални зали не бяха достатъчни за увлечението, обхванало всички. В частните домове хората се занимаваха с хазарт тъй пламенно, сякаш нямаше публични места, където да задоволят тази своя страст. На очарователните малки вечерни приеми у семейство Кроли това фатално забавление се практикуваше като нещо обикновено — за голямо неудоволствие на добродушната малка мисис Кроли. Тя говореше с най-дълбоко огорчение за страстта, която съпругът й проявяваше към заровете, и се оплакваше за това на всеки, който дойдеше в къщата й. Ребека заклеваше младежите никога да не се докосват до кутийката със заровете; и когато младият Грийн, от пехотата, загуби доста значителна сума, Ребека прекара цяла нощ в сълзи (както слугата разправи на нещастния джентълмен) и дори падна на колене пред мъжа си, молейки го да прости задължението и да изгори документа, с който длъжникът го потвърждаваше. Но как можеше да стори това? Самият той току-що бе загубил точно такава сума в полза на Блекстън от хусарския полк и на граф Пънтър от хановерската кавалерия. На Грийн можеше да се даде прилично продължение на срока; но дали изобщо трябваше да плати? Разбира се! Каква детинщина е да се изгаря писменото потвърждение на известно задължение.
71
карти.