Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Родън и жена му великодушно станаха редовни клиенти на всички бивши доставчици на мис Кроли, които намериха за добре да им услужват. Някои проявиха доста голямо желание за това, особено победните. Удивително беше да се види постоянството, с което перачката от Тутинг докарваше количката с дрехите всяка събота и представяше сметката седмица след седмица. Самият мистър Реглс трябваше да ги снабдява със зеленчуци. Сметката за бирата, поръчвана за прислугата от кръчмата «Щастие във войната», представляваше истинско чудо в областта на бирената консумация.
Също така те дължаха по-голямата част от заплатата на всичките си прислужници, поради което последните, щат не щат, се чувствуваха свързани с къщата. С една дума, не плащаха на никого. Не плащаха на железаря, който правеше бравите; нито на стъкларя, който се грижеше за прозорците; нито на собственика на екипажа, от когото го взеха под наем; нито на кочияша, който го караше; нито на месаря, който доставяше агнешкия бут; нито за въглищата, които го опичаха; нито на готвачката, която го приготовляваше; нито на слугите, които го изяждаха. И вече ми е станало ясно, че този е начинът, по който нерядко хората живеят охолно, без да притежават никакви доходи.
В малките градчета подобни неща не могат да станат, без да се забележат. Там ние знаем какво количество мляко взема съседът ни и виждаме плешката или птиците, които му се поднасят за вечеря. Така също може би №200 и №202 на Кързън Стрийт знаят какво става в намиращата се помежду им къща, тъй като слугите влизат във връзка един с друг през оградата; обаче Кроли и жена му и техните приятели не познават №200 и №202. Когато отидете на гости на №201, там ви посрещат сърдечно, усмихват ви се мило, поднасят ви хубава вечеря, а домакинът и домакинята ви стискат весело ръка, сякаш са неоспорвани господари на три или четири хиляди лири стерлинги годишен доход — и действително са такива — не в пари, а в продукти и труд, който други полагат за тях. Ако не плащаха за агнешкото, те го имаха; ако не даваха злато в замяна на виното си, откъде бихме могли да знаем това? Никъде не се поднасяше по-хубав кларет от този на трапезата на Родън; никъде не се даваха по-хубави и по-изискано сервирани вечери. Неговите приемни бяха най-хубавите и уютни малки салони, които човек може да си представи. Ребека ги бе украсила с голям вкус и с хиляди дреболии, донесени от Париж. И когато тя сядаше до пианото си и запяваше с весело сърце, гостенинът заявяваше, че се намира в истински рай на домашно удобство и си казваше, че макар и съпругът да е въз глупавичък, съпругата е очарователна, а приемите са най-приятните в света.
Духовитостта на Ребека, нейното остроумие и лекомислие бързо я направиха много популярна сред известна категория хора в Лондон. Пред вратата й се виждаха скромни карети, от които излизаха личности с много голямо обществено положение. Зърваше се екипажът й в парка, заобиколен от твърде известни елегантни кавалери. Малката ложа на третия балкон на операта биваше изпълнена с глави, които постоянно се меняха. Но трябва да се признае, че дамите се държаха настрани от нея и че вратите им бяха затворени за нашата малка авантюристка.
Авторът на настоящата повест може, разбира се, да говори за женския свят и неговите обичан само от втора ръка. Един мъж не е в състояние да разбере, нито да проникне в тези загадки, също както не може да знае за какво приказват дамите, когато се качат горе подир вечеря. Само чрез разпитване и постоянство човек понякога добива далечна представа за тези тайни. Посредством същото усърдие всеки, който пристъпва по паважа на Пел Мел и посещава клубовете на нашата столица, научава по нещо за аристократичния свят на Лондон било от личен свой опит, било чрез някой свой познат, с когото играе билярд или пък вечеря. Тъй именно разбираме, че също както има мъже (подобни на Родън Кроли, чието положение вече описахме), представляващи забележителни фигури в очите на невежите и неопитните из областта на светския живот, които ги виждат в парка да се разхождат с най-известните градски контета, така съществуват и жени, които могат да се нарекат джентълменски дами. Те биват посрещани много благосклонно от всички господа, чиито съпруги обаче странят от тях и ги пренебрегват. Такава е мисис Файърбрейс, дамата с прекрасните руси къдри, която всеки ден срещате в Хайд Парк, заобиколена от най-прочутите франтове на империята ни. Друга като нея е мисис Рокууд, чиито приеми се описват най-подробно в модните вестници и в чийто дом виждате да вечерят най-различни посланици и благородници. Бихме могли да споменем много други, подобни на тях, ако имаха някаква връзка с настоящия разказ. Но докато простите хорица, които стоят вън от светския живот, или пък провинциалистите, които се интересуват от благородничеството, виждат тези дами на обществени места, под светлината на привидната им слава, или пък им завиждат отдалеч, по-добре осведомените могат да им кажат, че тези облажавани дами имат толкова малко възможност да влязат в «обществото», колкото и съпругата на дребния провинциален благородник, която чете за техните дела във вестник «Морнинг Пост», Хората, които живеят в Лондон, познават добре тези страшни истини. Вие чувате как множество дами, притежаващи мнимо високо положение и богатство, са изключени от това «общество».