Панаир на суетата (роман без герой)

Употребяваме тук думата «аз», за да означим с нея света изобщо, тъй като всеки от почитаемите читатели може да посочи известни свои познати семейства, за които никой не знае как живеят. Не се съмнявам, че всички сме изпивали множество чаши, чукайки се приятелски с гостоприемния домакин, а в ума си сме се чудили как, дявол да го вземе, е можел да плати това вино.

Около три-четири години след престоя им в Париж, когато Родън Кроли и съпругата му се установиха в една много малка и удобна къща на Кързън Стрийт, едва ли имаше някой от многобройните им приятели, които те угощаваха, който да не си задава горния въпрос относно тях. Както се спомена и по-рано, авторът знае всичко, и тъй като съм в състояние да разкрия пред обществото как Кроли и жена му живееха без доходи, аз моля вестниците, които имат навик да вземат откъслеци от периодично издаваните понастоящем белетристични произведения, да не препечатват следната част от разказа, нито дадените изчисления — за които, като техен откривател (употребил за това големи усилия) аз трябва да получа заслужената похвала. «Синко — бих казал аз, ако провидението ме бе благословило с дете, — чрез обстойно разпитване и постоянно общуване с даден човек ти би могъл да узнаеш как той живее охолно без никакъв доход. Но най-добре ще е да не се сближаваш с господата от тази професия, а да направиш пресмятанията от втора ръка, с помощта на логаритмите, защото, бъди уверен, че ако сам се заемеш да ги изчисляваш, това ще ти струва твърде много.»

И тъй, без никакъв годишен доход, в продължение на около две-три години, чиято история ние сме в състояние да разкажем само много накратко, Кроли и съпругата му си живееха много щастливо и удобно в Париж. По това време той напусна кавалерията и продаде военния си чин. Когато се срещнем отново с него, мустаците му и титлата полковник върху визитната му картичка ще представляват едничките останки от военната му кариера.