Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Дзюба и Антон старателно разбъркваха захарта в чашите си, сякаш в този момент в живота им не съществуваше нищо по-важно от това.
— Разбрах — доволно кимна Зарубин. — Пална сега живее у брат си, а нейното братле Александър, на когото знам и майчиното мляко, има синче на подходяща възраст и със съмнителни компютърни наклонности. Значи той ви е открил Орехов.
— Скучно е с тебе, Кузмич — отрони Антон, загледан през прозореца. — Човек не може нито да те учуди, нито да те излъже. Мъка.
— Ако беше весело — отдавна вече да са ви уволнили — отговори Сергей Кузмич. — И мен покрай вас. Скучните хора, ще знаете, са хора солидни, в смисъл че седят солидно на шефските си столове. Именно защото са скучни. Нито да ги учудиш, нито да ги излъжеш. Защо седим? Кого чакаме? Плюйте си на петите и бегом да разравяте биографиите на Власов и Орехов до детската градина и яслите включително. Ромич е прав: цялата тази история много прилича на отмъщение и опит за натопяване, при това човекът, който отмъщава, знае на кого и за какво отмъщава, докато неговата жертва дори не подозира, че някога е настъпила по опашката именно този отмъстител. Ако намерите мотива, като нищо може да намерите отговора на въпроса за какво му е трябвал петият пистолет.
— А може ли да си допием чая? — насмешливо попита Антон.
— Не може! — кресна неочаквано силно Зарубин.
Но те все пак си допиха чая и дори изхрупаха последните няколко бисквити от кръглата тенекиена кутия.
— Сташис! — извика Зарубин, когато Антон и Роман вече излизаха от кабинета.
Антон се обърна и въпросително погледна подполковника.
— Помниш ли какво беше казал Мюлер на Щирлиц?
Антон мрачно кимна. Фразата „Щирлиц! А вас ще помоля да останете“ беше се превърнала едва ли не в поговорка, знаеха я дори малките деца. Значи Кузмич беше скрил в пазвата си лоша новина.
— Ромич, почакай ме в коридора, ей сега ще дойда — каза той на Дзюба, затвори вратата отвътре и облегна гръб на нея. — Ако смяташ, че аз като опитомен папагал изпълнявам молбите ти, без да вниквам в същината им, много грешиш — продължи Зарубин весело и спокойно. — Ти ми даде да проверя телефоните на Орехов и на още две типчета, вероятно свързани с убийството на Ефимова. Та така, погледнах какво излезе. Тези двама красавци в момента на убийството на Ефимова са се намирали именно в района, където е намерен трупът. Това е добре. Но кой знае защо мобилните им телефони са били регистрирани близо до твоя блок. Късно вечерта. Искаш ли да ми кажеш нещо?
— Не исках — мрачно отговори Антон. — Но сега явно ще трябва.
Анастасия Каменская и Виталий Кирган седяха в колата на адвоката, паркирана на около половин километър от сградата на следствието, където се намираше кабинетът на Баглаев. Фьодор Улянцев влезе в тази сграда преди около три часа. Беше обещал след разговора със следователя веднага да се обади на Антон Сташис и ако резултатът от разговора беше удовлетворителен, Антон трябваше да се обади на Настя или на самия Кирган, а той вече щеше да действа според ситуацията. Вечерта по време на денонощно дежурство е най-удобна за разговор в кабинета на следователя: за тези часове не се предвиждат никакви следствени действия и ако не стане нужно да се излиза на местопроизшествие, никой и нищо не пречи на събеседниците.
Настя се беше запознала с Кирган съвсем наскоро, нямаха общи теми за разговор, а отдавна вече бяха обсъдили всичко, което бе важно за делото, и сега седяха, всеки забил поглед в своя таблет. Кирган пишеше писма, Настя редеше пъзел и размишляваше за американското и английското кино от трийсетте-четирийсетте години. По-точно не за самото киноизкуство, а че например тя не знае абсолютно нищо за него и от режисьорите от онзи период може да назове без мислене само Алфред Хичкок. А ето че Владимир Власов знаел режисьор като Кюкор, за когото Настя не беше чувала. Какъв е изобщо кръгът от интереси и знания на този Власов? Неочаквано за всички е станал художник, но рисува само строго ограничен брой фигури и стъпки от фигурното пързаляне. Познава американското и английското кино… Какво друго? Може би нещо съвсем необичайно, но именно това необичайно ще го свърже с Филип Орехов, който не щеш ли, просто така изведнъж е измислил дълга и сложна комбинация с цел да прати Власов в затвора, и то до живот.