Ангелите не оцеляват на леда

Антон внимателно изучаваше някакъв списък, въздишаше и клатеше глава.

— Че сметнахме, разбира се, сметнахме, но все пак… Докато нямаме резултати от нова експертиза, не знаем дали Орехов всеки път е използвал едно и също оръжие, или различни. Да, купувал е травматици, да, преправял ги е, но не е сигурно, че ги е използвал. Може всеки път да е стрелял с един и същ.

— А защо тогава ги е купувал и преправял? — резонно отвърна Ромка. — Ами че това е глупаво! И е харч. И после, Тоха, от Перм той със сигурност се е прибрал без оръжие, летял е със самолет. Значи е изхвърлил оръжието там.

— И това не е сигурно. Може да е помолил някого да пренесе пистолета от Перм до Москва с влак, а той да се е прибрал със самолета.

— Да… всъщност може и това — съгласи се Дзюба. — И какво излиза?

— Гледай. — Антон се въоръжи с флумастер и сложи пред себе си два календара — за 2012 и 2013 година. — Ето приблизителното време, по което Орехов купува първите два легални пистолета. — Той обиколи с тънкия флумастер седмицата. — Ето кога приблизително е занесъл двата в оръжейната работилница за преправяне за стрелба с бойни патрони. Никой не си спомни и точната дата, минало е много време, но приблизително. И ето че имаме точното време на убийството в Перм. Да предположим, че е изхвърлил оръжието там. Значи му е останал още един травматик. Всичко точно ли излиза?

— Засега да — кимна Роман, като се взираше напрегнато в ситните цифри на джобните календарчета.

— Ето точната дата на убийството на Галина Носуленко. По това време трябва да му е останало второто оръжие от придобитите легално. Но! Имаме оперативна информация, в която точно е посочено, че в началото на септември, а именно в Деня на града, Филип Орехов купува нелегален травматик. И в средата на септември отново отива в същата оръжейна работилница. Защо, след като още разполага с другото оръжие?

— Като резерва, за в бъдеще — бързо отговори Ромка. — Плановете му са били грандиозни! Размах! Макбет ряпа да яде!

— Да допуснем — съгласи се Антон. — И тъй, към момента на убийството на Носуленко през ноември миналата година Орехов разполага с поне два травматика. Фиксира ли това?

— Тъй вярно! — бодро рапортува Ромка.

— При убийството на Носуленко единият е бил използван. Тук имаме два варианта: или Орехов е изхвърлил и него, или си го е оставил. Така че след убийството му е останал поне един пистолет. Но може и два. Възможно е дори да са били три, ако по някакъв начин все пак е върнал оръжието от Перм в Москва. По-нататък навлизаме в областта на предположенията. Следващата жертва е Ина Ефимова. Орехов започва да я следи, но Ина Викторовна не е обикновена дама като масажистката, повечето се придвижва с кола и слиза от нея на многолюдни места. С нея не се е получило толкова бързо, колкото с пермския полицай, който просто е излязъл късно вечерта на двора си, за да изхвърли боклука, и е бил застрелян. За подготовката на убийството на Ефимова отива много време. Нали Орехов трябва да води обичайния си начин на живот, да ходи всеки ден на работа, в свободното време да купонясва с приятели из клубове, така че задачата се придвижва бавно. Няма как да бяга от работа — татенцето бди, както, Ромич, ти е докладвал твоят свидетел Химин. А ето че се появява и неизвестен доброжелател с ножче марка „Самура“, извършва сам цялата мръсна работа. Облекчение за Орехов. Но — внимание! — ако поръчителят на убийствата е Власов, защо той не е знаел, че Ефимова е била убита? А той със сигурност не е знаел, главата си залагам.