Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Ангелите не оцеляват на леда
Ангелите не оцеляват на леда - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ангелите не оцеляват на леда

Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:

Средите на фигурното пързаляне са разтърсени от ужасната новина за убийството на Михаил Болтенков — треньор от световна величина и наставник на редица шампиони. Трупът е намерен до дома на друг треньор — Валерий Ламзин. Свидетели потвърждават, че двамата мъже са се скарали преди убийството и си отправяли заплахи. За следователите случаят изглежда решен, преди разследването дори да е започнало. Остава само да намерят неоспорими веществени доказателства. А докато ги търсят, оперативният работник Роман Дзюба изпитва все по-сериозни съмнения, че истинският убиец е заловен. Когато адвокатът на обвиняемия наема частния детектив Анастасия Каменская да разследва случая, Роман придобива увереност да докаже теорията си. Скоро пред разследващите бавно започва да се разкрива истината за безскрупулната конкуренция и цинизма, пропили бляскавия лед. Лед, на който ангелите не оцеляват…
1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 216
Перейти на страницу:

— Неведнъж? — учуди се Фьодор. — Ама той какво, преправял е оръжията на едно и също място? Да не е абсолютен кретен? Не се ли е страхувал, че ще го запомнят?

— Там, в работилницата, е голяма бъркотия, работят и с пушки, и с пистолети, никакъв ред няма. Сигурно Орехов се е надявал, че няма да го запомнят. Разбираш ли, Федя, той има една особеност — взе да обяснява Дзюба. — Дефект — не запомня физиономии. Та е отишъл в тази работилница за пръв път, просто да се огледа, да се запознае, а когато е отишъл за втори път, му се е сторило, че хората там са съвсем други. Тоест нещо като хан — много служители и много клиенти и никой не познава другите. А хората са били едни и същи и прекрасно са запомнили Филип. А той най-спокойно е носел там оръжие след оръжие. Отначало е занесъл двата, онези, които е придобил законно, после е ходил още три пъти, носел е по един травматик. Майсторът е бил един и същ, но Орехов се е разбрал с него и той няма да каже нищо за протокол, обаче свидетели, които са го видели там, има колкото щеш.

— Значи всичко пет? — уточни Улянцсв. — А ние имаме четири случая с огнестрелно оръжие. Излиза, че той планира още едно убийство?

— Не, едва ли — успокои го Антон. — Имал е наум още една жертва, една лелка от Московския комитет на спорта, която навремето е попречила на Власов да замине за чужбина, но други хора благополучно са очистили дамата по друг повод. Така че оръжието просто не е влязло в работа.

— Ааа — проточи Фьодор, — ясно. Ами откъде се е сдобил с трите незаконни травматика?

— Е, приятелю сърдечни, имай малко съвест — избухна в смях Зарубин. — Остави поне нещичко и на нас, гладните сирачета. И така ще излезе, че ти като главен, тъй да се каже, шеф, си открил заподозрения и си ни възложил да намерим източниците, от които е придобито оръжието, и ние сме ти ги намерили. Но засега не казвай това на Баглаев, съгласен? Там има още някои неща за проверка. И после, нали това няма значение за следствието, Орехов и без това ще каже при разпита, че е купил оръжието от неустановено лице, и няма да си спомни датата, и мястото ще сбърка.

Улянцев събра всички предадени му материали, грижливо ги сложи в папката, погледна часовника си.

— Днес Ахмедич пак е на денонощно, седи в кабинета си, най-подходящото време за този разговор. Разбира се, ако не го дръпнат за местопроизшествие. Но времето е хубаво, топло, сухо, съботни следобед и вечер. Ако ще става нещо, то ще е в областта, в града почти няма хора. Да се надяваме, че всичко ще завърши благополучно.

Вече пред вратата той изведнъж се спря и погледна Зарубин.

— За документчето от главното управление сигурно ли е? Да няма туй-онуй?

— Оттук да не мръдна! — закле се подполковникът.

Няколко минути те седяха мълчаливо, сякаш се страхуваха да не нарушат крехката тишина в кабинета.

Пръв заговори Зарубин:

— Забъркахте ме вие в не знам каква каша… Съвсем омотахте Улянцев. Пак добре, че той не схваща много бързо, защото инак щеше да направи на пух и прах вашите приказки. Има два много опасни момента: мотивът и петото оръжие.

— Я стига, Сергей Кузмич — весело отвърна Дзюба, който смяташе, че разговорът с оперативния работник „от района“ бе минал повече от успешно, — че какво за мотива? Нима това е най-важното? Ей го, Баглаев прибра Ламзин само заради единия мотив — и какво? Както нямаше, така и няма никакви доказателства.

— Така като гледам, Рома, ти се учиш да лъжеш буквално пред очите ми — с шеговито неодобрение му се закани с пръст Зарубин. — Внушаваше на Улянцев, че Власов и Орехов се познават добре и при тях може мотивът да е паричен, а може и да е от чисто приятелство. Приятел отмъщава за приятеля. Красиво изглеждаше, чак и аз се заплеснах. Но нали всички ние тук прекрасно знаем, че няма нищо подобно. Не са никакви приятели и дори не е доказано, че се познават, няма нито един контакт помежду им извън „Оксиджин“. Власов няма и пари да плати толкова много поръчкови убийства. И Орехов кой знае защо залива Власов с помия в интернет. Вие, между другото, премълчахте и че именно Орехов се е опитвал да рекетира Ханджумян. Не, както щете, но с мотива сте изпаднали в пълно объркване. По-точно изобщо не намирате мотив.

1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 216
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)