![Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/6/lejdi-polunoshch-bg-download.jpg)
Лейди Полунощ [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571550
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Ема начаса разпозна двама от тях: Кийрън, възседнал коня си като танцьор, косата му - почти черна под лъчите на слънцето; до него, обвит в черни одежди, яздеше Ярлат.
Третия конник Ема познаваше от десетки илюстрации в книгите. Едър, широкоплещест мъж с брада и тъмни доспехи, които приличаха на застъпваща се дървесна кора. Под мишницата си носеше боен рог - внушителен инструмент, върху който бяха гравирани елени.
Гуин Ловецът, предводителят на Дивия лов, беше пристигнал в Института. И изобщо не изглеждаше доволен.
22. Онези, които бяха по – древни
Марк стоеше до прозореца в стаята си и гледаше как слънцето се издига над пустинята. Сякаш бяха изрязани от тъмна хартия, планините се открояваха на фона на небето. За миг му се стори, че би могъл да се протегне и да ги докосне, да полети от прозореца си и да достигне най-високия връх.
Онези, които бяха по-дребни
А после мигът отмина и той отново видя разстоянието между себе си и планините. Откакто се беше завърнал в Института, имаше чувството, че се мъчи да различи всичко през тънък слой магически прах. Понякога виждаше Института такъв, какъвто си беше, а друг път той избледняваше и на негово място се появяваха пустош и огньовете, напалени в малките лагери на Дивия лов.
Понякога се обръщаше, за да каже нещо на Кийрън, само за да открие, че той не е до него. Кийрън бе до него всеки път когато се събудеше, в продължение на години елфическо време.
Кийрън трябваше да дойде да го види в нощта, когато Марк гледаше децата в кухнята, ала той така и не се беше появил. Не му бе изпратил и никакво съобщение и Марк започваше да се тревожи. Повтаряше си, че елфическият принц вероятно проявява предпазливост и нищо повече, ала ръката му час по час се вдигаше към върха на стрела около гърлото.
Този жест му напомняше за Кристина и как тя докосваше медальона си, когато беше нервна. Кристина. Марк се зачуди какво ли се бе случило между нея и Диего.
Извърна се от прозореца в същия миг, в който долетя звукът. Слухът му беше изострен от годините, прекарани в Дивия лов, съмняваше се, че някой друг в Института го бе чул или се бе събудил.
Беше една-едничка нота, звукът на бойния рог на Гуин: пронизителен и рязък, самотен като планините. Кръвта на Марк се вледени. Това не бе поздрав, нито дори призив за лов. Това бе нотата, която Гуин надаваше със своя рог, когато търсеше дезертьор. Звукът на измяната.
Джулиън се бе изпънал и прокарваше пръсти през разрошените си къдрици със стисната челюст.
- Ема. Прибери се вътре.
Ема се обърна и си влезе в Института... само колкото да откачи Кортана, който висеше до вратата. Когато се върна навън, установи, че елфическите пратеници бяха слезли от конете, които стояха неестествено неподвижни, сякаш бяха завързани. Очите им бяха кървавочервени, в гривите им бяха вплетени алени цветя.
Елфически жребци.
Гуин се беше приближил до подножието на стъпалата. Имаше странно, мъничко нечовешко лице: големи, широко разположени очи, широки скули, страховити вежди. Едното му око беше черно, другото - бледосиньо.
От едната му страна стоеше Ярлат с нетрепващи жълти очи, а от другата - Кийрън. Беше точно толкова красив, колкото Ема си го спомняше, и също толкова студен. Бледото му лице сякаш бе издялано от мрамор, разноцветните му очи, едното черно, а другото сребърно, изглеждаха зловещо в светлината на утрото.
- Какво става? - попита Ема. - Да не се е случило нещо?
Гуин й хвърли пренебрежителен поглед.
- Това не ти влиза в работата, момиче. Този въпрос засяга Марк Блекторн и никого другиго.
Джулиън скръсти ръце на гърдите си.
- Всичко, което засяга брат ми, засяга и мен. Всъщност то засяга всички от нас.
Устните на Кийрън се свиха в сурова, безкомпромисна черта.
- Ние сме Гуин и Кийрън от Дивия лов и Ярлат от Двора на тъмните елфи. Дошли сме по въпрос, засягащ правосъдието. А ти ще доведеш брат си.
Ема застана по средата на най-горното стъпало и извади Кортана от ножницата, при което във въздуха полетяха ярки искри.
- Да не си посмял да му заповядваш - заяви тя. - Не и тук. Не и на прага на Института.
От гърдите на Гуин се откъсна неочакван гръмовен смях.
- Не ставай глупачка, момиче. Никой ловец на сенки не може да отблъсне трима елфи, дори и да е въоръжен с един от Великите мечове.
- На твое място не бих подценявал Ема. - Гласът на Джулиън бе като бодлива тел. - Освен ако не искаш главата ти да се озове на земята до все още потръпващото ти тяло.
- Колко кръвожадно! - Ярлат звучеше развеселено.