Лейди Полунощ [bg]

- Лошият закон не е никакъв закон - каза той.

Изглеждаше замаян и Ема си спомни момчето, което бе рухнало в светилището, което бе пищяло, когато го докоснеха и бе говорило за побоища, които очевидно все още го изпълваха с ужас. Струваше й се, че някой се опитва да изтръгне сърцето й... Да бичуват именно Марк? Марк, чието тяло може и да бъдеше изцелено, ала чиято душа никога нямаше да се съвземе?

- Вие ни потърсихте. - В гласа на Джулиън имаше отчаяние. - Вие ни потърсихте... сключихте сделка с нас. Нуждаехте се от помощта ни. Ние заложихме всичко на карта, рискувахме всичко, за да открием отговора. Е, добре, Марк е допуснал грешка, ала това изпитание на верността му е ненужно.

- Не става въпрос за вярност - отвърна Ярлат. - А за назидание. Законите са такива. Именно така действат. Ако позволим на Марк да ни предаде, другите ще научат, че сме слаби. - Изражението му беше доволно. Хищно. - Сделката е важна, ала това е по-важно.

В този миг Марк пристъпи напред и сложи ръка върху рамото на Джулиън.

- Не можеш да го промениш, малки братко. Нека се случи. - Той погледна първо Ярлат, а после Гуин. Не погледна обаче към Кийрън. - Ще си понеса наказанието.

Ема чу как Ярлат избухна в смях. Студен, рязък звук, като трошащи се ледени висулки. Бръкна под наметалото си и извади шепа кървавочервени камъни. Хвърли ги на земята и Марк, който очевидно знаеше какво означава това, пребледня.

Там, където бяха паднали камъните, от земята бе започнало да израства нещо. Дърво - превито и съковито, и разкривено, с кора и листа с цвета на кръв. Марк гледаше като запленен от ужас. Кийрън изглеждаше така, сякаш ще повърне.

- Джулс - прошепна Ема. За първи път го наричаше така от онази нощ на плажа.

Джулиън се взря невиждащо в нея, а после се обърна и се спусна по стъпалата. След един миг на вкамененост, тя го последва. Ярлат начаса й препречи пътя.

- Прибери меча си - изръмжа той. - Никакви оръжия в присъствието на елфите. Отлично знаем, че не може да ви се има доверие с оръжие в ръка.

Ема замахна с Кортана толкова мълниеносно, че острието се превърна в размазано петно. Върхът му се стрелна под брадичката на Ярлат, на милиметър от кожата, описвайки дъгата на смъртоносна усмивка. Странен звук изклокочи в гърлото на елфа, ала Ема вече прибираше оръжието в ножницата на гърба си толкова рязко, че се разнесе свистене. Пламнали от ярост, очите й се взряха в него.

Гуин се изсмя.

- А пък аз си мислех, че всички от рода Карстерс не ги бива за друго, освен за музика.

Ярлат я изгледа злостно, а после се обърна рязко и се отправи към Марк, развивайки намотаното въже, закачено на кръста му

- Сложи ръце на дънера на самодивското дърво - нареди той и Ема предположи, че има предвид тъмното, разкривено дърво с остри клони и кървавочервени листа.

- Не. - С пропит от отчаяние глас, Кийрън се обърна плавно към Ярлат. Рухна на колене и протегна ръце към него. - Умолявам те. Като принц на тъмните феи, умолявам те. Не наранявай Марк. Направи каквото поискаш с мен вместо това.

Ярлат изсумтя.