Лейди Полунощ [bg]

Гуин протегна ръка към Ярлат, но той гледаше Ема.

- Престани.

Ема усети тежестта на погледа му, а после - лекота, когато магията, която я приковаваше към земята, се разсея.

Втурна се към Джулиън и се отпусна до него, вадейки стилито от колана си. Чу как Ярлат се опита да протестира, чу и как Гуин грубо му нареди да не се меси. Не им обърна обаче никакво внимание. Виждаше единствено Джулиън... Джулиън, рухнал на колене, обвил ръце около дървото, опрял чело в него. Кръв се стичаше по голия му гръб. Мускулите на раменете му потръпнаха, когато Ема посегна към него, сякаш се приготвяше за следващия удар.

„Джулс", помисли си тя и сякаш я бе чул, той извърна лице към нея. Беше прехапал долната си устна и по брадичката му се стичаше кръв. Гледаше я с невиждащ поглед, като човек, взиращ се в мираж.

- Ем? - промълви.

- Шшт. - Тя долепи ръка до бузата му, заравяйки пръсти в косата му. Лепнеше от кръв и пот, зениците му бяха разширени и Ема видя бледото си обтегнато лице в тях. Допря върха на стилито до кожата му. - Трябва да го изцеля. Оставете ме да го изцеля.

- Това е нелепо - възпротиви се Ярлат. - Момчето трябва да си понесе ударите...

- Достатъчно, Ярлат - заяви Гуин, все така стискайки Марк в хватката си. Ярлат утихна, като си мърмореше нещо под носа... Марк се дърпаше запъхтяно... стилито беше студено в ръката на Ема... още по-студено, когато го плъзна по кожата на Джулиън.

Нарисува руната.

- Спи, любов моя - прошепна толкова тихо, че само Джулиън да я чуе. За миг очите му се отвориха широко, ясни и учудени, а после клепачите му се спуснаха и той се свлече на земята.

- Ема! - изкрещя Марк. - Какво направи?

Ема се изправи на крака и се обърна. Лицето на Ярлат бе пламнало от ярост, ала Гуин... стори й се, че вижда развеселени искрици в очите му, сякаш бе очаквал тя да постъпи точно така.

- Приспах го - заяви тя. - В безсъзнание е. Нищо, което бихте могли да му причините, няма да го събуди.

Устните на Ярлат се изкривиха.

- Мислиш си, че можеш да ни отнемеш наказанието, като го лишиш от възможността да го почувства? Наистина ли си такава глупачка? - Той се обърна към Гуин. - Доведи ми Марк. Ще бичуваме него и по този начин ще бичуваме двама Блекторн.

- Не! - изкрещя Кийрън. - Не мога да го понеса...

- Никого не го е грижа какво можеш да понесеш, принцче, най-малко пък мен. - Усмивка изкриви устните на Ярлат. - 0, да, ще бичуваме и двамата братя. Марк няма да ни избяга. И се съмнявам, че твоят парабатай скоро ще ти прости за това - добави той, обръщайки се към Ема.

- Вместо да бичувате двама Блекторн - каза тя, - може да бичувате един Блекторн и една Карстерс. Няма ли така да бъде по-добре?

Гуин изобщо не беше помръднал при заповедта на Ярлат, ала сега очите му се разшириха. Кийрън си пое рязко дъх.