Пътят на кралете (том I)

Докато Скалата сваляше камъните от брадата на последния труп, Каладин вдигна паршендския нож към запалената факла на Дуни и разгледа сложната украса.

— Приличат на глифи — рече той и показа ножа на Тефт.

— Не мога да чета глифи, момче.

Ох, добре. Ако бяха глифи, то не бяха от познатия му вид. Разбира се, повечето глифи можеха да се изпишат сложно и да са трудни за четене, ако не знаеш точно какво да търсиш. В средата на дръжката имаше изящно врязана фигура. Представляваше човек в броня. Във Вълшебна броня, със сигурност. Зад него личеше някакъв символ, който го обграждаше и се разширяваше зад гърба му като крила.

Каладин го показа на Скалата, който се беше приближил да види какво е толкова занимателно.

— Смята се, че паршендите са диваци — каза Каладин. — Нямат култура. Откъде взимат тогава такива ножове? Бих могъл да се закълна, че това е изображение на някой от Вестителите, Йезерезе или Налан.

Скалата сви рамене. Каладин въздъхна, върна ножа в ножницата и го пусна в торбата. После четиримата се върнаха при останалите от отряда от другата страна на завоя. Хората бяха събрали торби, пълни с оръжия, колани, ботуши и сфери. Всеки от мостовите беше взел по едно копие и го ползваше като бастун по пътя обратно към стълбите. Бяха оставили копие и за Каладин, но той го подхвърли на Скалата. Нямаше си доверие да вземе отново оръжието, притесняваше се това да не го изкуши пак да прави кати.

Връщането беше спокойно, макар че с притъмняването на небето мъжете почнаха да подскачат тревожно при всеки звук. Каладин отново въвлече Скалата, Тефт и Дуни в разговор. Успя да поразприказва малко и Дрей, и Торфин.

За голямо облекчение на хората, стигнаха необезпокоявани до първата пропаст. Каладин изчака другарите му да се качат по стълбата. Скалата чакаше с него. Когато и Дрей най-после тръгна нагоре и Каладин, и Скалата останаха сами, рогоядецът положи ръка на рамото на Каладин и заговори тихо.

— Добра работа вършиш тук. Мисля, че за няколко седмици тези мъже ще са твои.

Каладин поклати глава.

— Ние сме мостови, Скала. Нямаме няколко седмици. Ако е нужно толкова време за спечелването на хората, то дотогава половината ще сме мъртви.

Скалата посърна.

— Безрадостна мисъл.

— Затова трябва да спечелим останалите хора сега.

— Как?

Каладин вдигна поглед към висящата стълба, която се люлееше под тежестта на хората. Можеше да издържи не повече от четирима едновременно.

— Чакай ме след претърсването. Ще ходим на пазар.

— Чудесно — отговори Скалата и се закатери, когато Безухият Якс стигна горе. — И каква ще е нашата цел?

— Ще изпробваме моето тайно оръжие.

Скалата се разсмя. Каладин придържаше стълбата неподвижна за него.

— Що за оръжие е то?