Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Никаква вест ли няма за нашия лорд Тирек? — попита кастеланът, когато сервираха пъстървата.
— Никаква. — Тирек Ланистър бе изчезнал по време на бунтовете в Кралски чертог, докато самият Джайм беше пленник в Речен пад. Момчето трябваше да е вече към четиринайсет, стига все още да беше живо.
— Лично водих търсенето по заповед на лорд Тивин — подхвърли Адам Марбранд, докато чистеше костите на рибата си. — Но не открих повече от Байуотър преди мен. Момчето са го видели за последно на кон, когато тълпата разкъса кордона на златните плащове. След това…конят му се намери, но не и ездачът. Най-вероятно са го свалили и са го убили. Но ако е така, къде е тялото му? Тълпата остави другите трупове на място, защо не и този?
— Жив ще струва повече — подхвърли Силния глиган. — Всеки Ланистър би донесъл тежък откуп.
— Несъмнено — съгласи се Марбранд, — но така и нямаше искане за откуп. Момчето просто изчезна.
— Момчето е мъртво. — Джайм вече бе изпил три чаши вино и златната му ръка като че ли ставаше по-тежка и тромава с всеки миг. „Една кука щеше да ми служи също толкова добре“. — Ако са разбрали кого са убили, несъмнено са го хвърлили в реката от страх пред гнева на баща ми. Опитвали са го в Кралски чертог. Лорд Тивин винаги си плащаше дълговете.
— Винаги — съгласи се Силния глиган и с това разговорът приключи.
Но после, когато остана сам в стаята в кулата, предложена му за нощта, Джайм се замисли. Тирек беше служил при крал Робърт като скуайър, заедно с Лансел. Знанието можеше да е по-ценно от злато, по-опасно от кинжал. В този момент се сети за Варис, с неговата усмивка и миризмата на лавандула. Евнухът имаше агенти и доносници из целия град. За него щеше да е съвсем проста работа да уреди да отмъкнат Тирек по време на голямата бъркотия… стига да бе знаел предварително, че тълпата ще се разбунтува. „А Варис знаеше всичко, или така поне ни беше накарал да вярваме. Но не предупреди Церсей за размириците. Нито слезе при корабите да се увери, че Мирцела е заминала“.
Отвори кепенците. Нощта ставаше студена, лунният рог бавно се носеше в небето. Ръката му блестеше на мътната му светлина. „Не става за душене на евнуси, но е достатъчно тежка да смачка мазната му усмивка“. Искаше му се да удари някого.
Отиде при сир Илин — той точеше големия си меч.
— Време е.
Палачът стана и го последва, напуканите му кожени ботуши заскърцаха по стръмните каменни стъпала. Слязоха в малкия двор пред оръжейната. Вътре Джайм намери два щита, два шлема и два турнирни меча. Единия предложи на Пейн, а другия взе в лявата си ръка, като пъхна дясната през каишките на щита. Златните му пръсти бяха достатъчно извити, за да го задържат, но не можеха да захванат, тъй че щитът стоеше хлабаво.
— Някога бяхте рицар, сир. Аз също. Да видим какво сме сега. В отговор сир Илин вдигна меча си и Джайм веднага атакува.
Пейн беше ръждясал като ризницата си и не толкова силен като Бриен, но посрещаше всяко посичане с меча си или изпречваше щита. Затанцуваха под лунния рог и затъпените мечове запяха стоманената си песен. Немият рицар остави Джайм дълго да води танца, но накрая започна да отвръща с удар на всеки удар. Щом превключи в атака, порази Джайм в бедрото, в рамото и в ръката под лакътя. На три пъти главата му изкънтя от ударите по шлема. Един замах отпра щита от дясната му ръка и едва не скъса каишките, придържащи златната му ръка към чукана. Когато снишиха мечовете, Джайм беше целият насинен, но виното се беше изпарило и умът му се беше прояснил.
— Пак ще танцуваме — обеща на сир Илин. — Утре, и вдругиден. Всеки ден ще танцуваме, докато не стана толкова добър с лявата ръка, колкото бях с дясната.
Сир Илин отвори уста и изграчи. „Това е смях“, помисли Джайм. Нещо се сви в стомаха му.
На заранта никой не се осмели да спомене за отоците му. Явно никой не беше чул музиката на мечовете им през нощта. Но когато отново се смъкнаха от конете за вечерния лагер, Лю Пайпър Малкия изрече въпроса, който рицарите и лордчетата не се осмелиха да изрекат. Джайм му се ухили:
— Пачаврите в дома Хейфорд са наистина похотливи. Любовни ухапвания са това, момче.
Вторият ярък и горещ ден бе последван от облачно време, после три дни валя. Вятър и дъжд — все едно. Колоната продължаваше напред, все на север по кралския път, и всяка нощ Джайм си намираше някое усамотено място да си спечели нови любовни ухапвания. Биха се в една конюшня пред погледа на еднооко муле и в мазето на хан, сред буретата вино и ейл. Биха се в почернялата коруба на изгоряла каменна плевня, на гористо островче в един плитък поток и на открито поле, докато дъждът тихо ромолеше по шлемовете и щитовете им.