Пир за врани

Стаите воняха на гнила храна, а мръсните черги по пода гъмжаха от гадини. Щом влезе, Джайм едва не се спъна в един плъх. Големият меч на Пейн лежеше върху масата до бруса и мазния парцал. Стоманата беше безукорна, острието блестеше синкаво на бледата светлина, но иначе по пода се въргаляха купища опикани и потни дрехи, а пръснатите тук-там части от ризници и броня бяха почервенели от ръжда. „Нищо не го интересува освен убиването“, помисли си Джайм, щом сир Илин излезе от спалнята, от която лъхна вонята на препълнени нощни ведра.

— Негово величество ми заповяда да му върна Речните земи — каза Джайм. — Ще ми се да те взема с мен… стига да понесеш раздялата с всичко това.

Отвърна му с мълчние и дълъг немигащ поглед. Но тъкмо когато се обръщаше да си излезе, Пейн кимна. „И ето го сега с мен“. Джайм хвърли поглед към спътника си. „Навярно все още има надежда и за двама ни“.

Вечерта вдигнаха лагер под хълма със замъка на Хейфорд. Когато слънцето се скри, по двата бряга на близкия поток вече бяха изникнали стотина шатри. Джайм лично разпредели постовете. Не очакваше неприятности толкова близо до столицата, но и чичо му Стафорд някога си бе помислил, че е в безопасност на Волски брод. По-добре си беше да не рискува излишно.

Когато от замъка дойде поканата да вечеря с кастелана на лейди Хейфорд, Джайм взе със себе си сир Илин, както и сир Адам Марбранд, сир Бонифер Хейсти, Червения Ронет Конингтон, Силния глиган и още дузина други рицари и млади лордове.

— Предполагам, че ще трябва да си сложа ръката — каза на Пек, преди да тръгнат нагоре.

Момчето я донесе моментално. Ръката бе изкована от злато, съвсем като жива, с нитове от седеф, с полузатворени пръсти и палец така, че да може да се плъзнат около столчето на бокала. „Не мога да се бия, но мога да пия“, помисли Джайм, докато младокът стягаше каишките, прикрепващи я към чукана на ръката му.

— От днес нататък хората ще ви наричат Златната ръка, милорд — беше го уверил оръжейникът първия път, когато я намести на китката му. „Грешеше. Ще си остана Кралеубиеца, докато умра“.

Златната ръка се превърна в повод за много изпълнени с възхищение коментари на вечерята, поне докато Джайм не изтърва бокала с виното. Тогава го хвана яд.

— Като толкова се възхищаваш на това проклето нещо, отсечи си дясната ръка и може да си сложиш и ти — каза на Флемент Бракс. Повече приказки за ръката му нямаше и той можеше да си пие вино на мира.

Господарката на замъка беше Ланистър по брак, пълничко момиченце, което бяха омъжили за братовчед му Тирек, преди да навърши една годинка. Лейди Ермесанда я изведоха чинно, за да я удостоят с похвалите си, натруфена в златотъканата рокличка, със зелената плетеница и светлозеленото на дома Хейфорд, извезани с мъниста от нефрит. Но много скоро момиченцето се разрева и набързо го разкараха в спалнята му при дойката.