Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Сандра продължаваше да кашля и съдията най-сетне попита Кейт дали подзащитната й се нуждае от прекъсване.
— Да, Ваша чест, благодаря ви — погледна го признателно Кейт.
Придружи Сандра до килията и помоли пазача за чаша вода. Младата жена трудно си поемаше дъх. Кейт направи опит да я успокои, но мислите й бяха другаде. По закон Мадлин не е длъжна да търси мотив за престъплението, но всички прокурори предпочитат да разполагат с такъв. Просто защото с мотив съдебните заседатели възприемат по-лесно вината на обвиняемите.
Сандра направи опит да каже нещо, но кашлицата се задълбочи.
— Не говори — посъветва я Кейт. — Изчакай отминаването на пристъпа.
Пазачът се върна с чаша вода, Кейт я пое от ръката му и я подаде на Сандра.
— Хайде, изпий това.
Сандра отпи няколко глътки, после се сви на стола с ръце върху лицето си.
— Лудост е да продължаваме — поклати глава Кейт. — По всичко личи, че си се разболяла сериозно.
— Не искам отлагане, или както там го наричате — изхълца Сандра и отново се разкашля. — Искам да приключа с тази гадост и да бъда освободена под гаранция!
— Става въпрос за ден-два — продължи да настоява Кейт. — Видът ти е такъв, сякаш всеки момент ще припаднеш!
Отговори й нов пристъп на кашлица.
— Не мога да искам отлагане без твоето разрешение — поясни Кейт. — В качеството си на обвиняема ти имаш право на такова отлагане, но трябва да го обявиш сама. Нима не съзнаваш, че няма да издържиш повече?
— Прави каквото си решила, да те вземат мътните! — предаде се Сандра. — И без това през цялото време го правиш!
— Искам съгласието ти.
— Добре де, имаш го! Само млъкни!
Кейт отвори вратата на килията и помоли пазача да повика съдебния стенограф. Заедно с него пристигна и Мадлин.
— Клиентката ми е твърде болна, за да продължи. Искаме официално отлагане на делото.
Стенографът се отправи към съдийската стая, а Кейт и Сандра се върнаха в залата.
Не след дълго и съдията Джексън зае мястото си.
— Като обвиняема вие имате право на отлагане на предварителното дело — обърна се към Сандра той. — Разбирате ли това?
— Да.
— Желаете ли да се възползвате от това право и да отложите делото?
— Да.
Отговорът на Сандра прозвуча толкова тихо, че почти потъна в скърцането на репортерските писалки.
Съдията Джексън направи справка с календара си.
— Днес е сряда, а в петък съдът не заседава. Защитата, удобно ли е за вас да продължим в понеделник, осем и тридесет сутринта?
— Да, Ваша чест — отвърна Кейт.
Мадлин също се съгласи.
— Много добре — изправи се съдията Джексън. — Делото се отлага до понеделник, петнадесети април, в осем и тридесет сутринта, в тази зала.
Кейт придружи клиентката си до килията. Униформеният пазач я увери, че веднага след завръщането им в затвора „Сибил Бранд“ Сандра ще бъде прегледана от лекар.
— Утре ще дойда да те видя — извърна се тя към момичето. — Ще обсъдим показанията на Томи веднага след като се почувстваш по-добре.
— Изгарям от нетърпение — язвително изграчи Сандра.
В залата се засякоха с Мадлин.
— Връщам се в службата, чакат ме купища дела — въздъхна прокурорката, докато прибираше документите в куфарчето си.
— Аз също — рече Кейт. — Ще се видим в понеделник.
Мадлин не беше особено очарована от отлагането на делото. То още повече щеше да претовари календара й, но Сандра действително изглеждаше зле.
Какво могат да означават синините, споменати от Томи, запита се тя, докато се качваше към етажа си. Колкото повече мислеше за този факт, толкова по-незначителен й се струваше той. Една синина под окото едва ли е причина да убиеш някого при самозащита. Нито пък доказва, че Сандра се е опасявала за живота си. Освен това тя дори не е признала пред Томи, че е получила тези синини от съпруга си.
Реши, че при подновяването на делото трябва да промени линията си на поведение към Томи. Нямаше никакъв смисъл да задава повече въпроси за нещо, на което не знаеше отговора.
С удоволствие установи, че Филип я чака, макар работното време да беше приключило.
— Здравей — усмихна се тя и престорено се оплака: — Господи, съсипана съм! — Захвърли куфарчето си на стола и седна зад разхвърляното бюро.