Империя в черно и златно

Вече нищо не го задържаше тук. Последна чаша вино, може би — макар че никакво количество алкохол не би могло да прогони спомените, — после щеше да тръгне.

Именно тогава чу лекия шум от съседната стая. Обърна се и видя някакъв мъж на терасата. Водно конче с имперски меч в ръка. В първия миг никой от двамата не помръдна, после Ааген тръгна бавно към непознатия с разперена длан, в случай че се наложи да призове Изкуството си. Видя, че другият мъж е забелязал жеста и се напряга да избегне жилото.

— Ти пък кой си? — попита Ааген.

— Не съм дошъл, за да се бия с теб — каза Салма.

— Знам те — реагира със закъснение осородният. — Ти си затворникът на Талрик. Е, бившият затворник. На твое място отдавна да съм си плюл на петите.

Салма беше пренесъл тежестта си върху пръстите на краката в очакване на първия удар, който щеше да превърне разговора в кръвопролитие.

— Просто ми дай каквото искам — каза той. — Не съм дошъл да се бия. И без това в града се пролива достатъчно кръв.

— Какво искаш? — попита го Ааген, макар че се досещаше и сам.

— За нея съм дошъл — каза човекът водно конче и пристъпи бързо встрани в очакване на жилото. Което така и не дойде.

— И аз така си помислих — отбеляза осоидът. — Че това трябва да е. Влизай.

Устните на Салма трепнаха в усмивка, зад която се криеше единствено недоверие.

— Да влизам?

— Поне се скрий от дъжда. Звучи разумно, дори за вашата раса, не мислиш ли? — Ааген стисна юмруци и Салма осъзна — с известно закъснение и с цената на културен шок, от който му се зави свят, — че за осородните стиснатите юмруци са жест на мир, а отворената длан — на заплаха.

И тогава Ааген просто му обърна гръб и тръгна към съседната стая. Салма би могъл лесно да го убие, но беше толкова изненадан, че пропусна момента. Вместо това тръгна след него, без да прибира меча в ножницата си. „Той може да отвори ръката си по-бързо, отколкото аз мога да изтегля отново оръжието си“. Това го подсети за собствения му меч, изгубен също като робата и всичките му други вещи.

— Скръб в окови — настоя той. Осородният седна тежко на леглото в съседната стая, сведе поглед към ръцете си, а после го вдигна към Салма. На лавица над леглото имаше стомна за вино и керамична чаша, друга стомна се валяше празна на пода. Салма предположи, че осородният занаятчия се е черпил насаме.

— Беше тук — каза Ааген. — Танцува за мен.

— Какво си направил с нея?

— А после Талрик дойде и каза, че била моя. Че я дава на… не, че Империята я давала на мен. Можеш ли да си представиш?