Империя в черно и златно

— Съгласна съм — кимна тя. — Кредитният ви лимит не се изчерпва с това, Стенуолд Трудан. Какво друго? Слушам ви.

— Добре би било да пратим човек в Тарк, който да събере информация. Ще го инструктирам подробно. Аз нямам агенти там, а е важно да разбера какво става в града.

— Ще ви намеря човек, но вероятно ще се наложи да му платите.

— Това не е проблем. Ще ни трябват и припаси за пътуването до Хелерон, а резервни дрехи за повечето от нас биха били добре дошли.

— Ще ги имате.

— Значи ще сме във форма да се сбогуваме с вас. — Той сведе поглед към ръцете си, свити в юмруци в скута. — Има още едно нещо обаче. Не молба, а нещо, което трябва да знаете.

Тя кимна мълчаливо и Стенуолд си помисли, че вече се е досетила какво има предвид.

— Железният договор бързо ръждясва — каза той. — Осоидите са попълнили ресурсите, изчерпани по време на Дванайсетгодишната война, и са готови за ново нашествие. Видях с очите си предния им пост в Аста, попаднаха ми и някои от докладите за военните им доставки. По всичко личи, че имат готовност за нова кампания в най-скоро време. И като казвам в най-скоро време, имам предвид в рамките на броени десетници. Този път ще потеглят на запад, към градовете от Равнините.

— Това би бил логичният ход от тяхна страна — кимна Кимене.

— Едва ли е нужно аз да ви казвам, че когато врагът насочи основните си усилия другаде, шансовете за успеха на един бунт тук нарастват значително.

Тя се усмихна лукаво.

— Мисля, че се разбираме идеално — отбеляза. — Моите хора още не са готови да отхвърлят игото на осоидите, но и това ще стане. И ако това помогне не само на моя, но и на вашия народ, толкова по-добре. Нашият бунт ще успее — заяви тя без сянка на колебание в гласа си, — но за да запазим независимостта си, ще ни трябват съюзници на запад.

— Аз имам една молба, ако позволите — обади се Салма, който уж спеше. Но явно беше проследил разговора и сега седна на сламеника до другите. Още беше с мърлявите си дрехи от снощи, но вече не приличаше на окаян затворник, а на себе си, такъв, какъвто го помнеха отпреди. Дори усмивката му се беше завърнала.

— Слушам — погледна го Кимене.

— Осоидите държат още една пленница. Пеперудородна на име Скръб в окови — обясни принцът водно конче.

— Знам за нея — кимна жената и го изгледа от глава до пети. — Чух, че била пионка в жалките им игрички.

— Предали са я в ръцете на един офицер. Казва се Ааген. Че ги е чула да го обсъждат — продължи Салма. — Трябва да знам къде е сега. Още не сме приключили със спасителните операции.