Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Сред насядалите пред него нямаше признаци на колебание, затова Стенуолд погледна към молецородния отзад.
— Тази битка не е твоя, Ахеос.
Всички се обърнаха да го погледнат. Той на свой ред хвърли поглед на Че преди да отговори.
— И предишната не беше, майстор Трудан. Не бих си мръднал пръста да спасявам Хелерон.
— Не мога да те виня, а и ти вече стори толкова много за нас, че… — започна Стенуолд, но Ахеос вдигна ръка да го прекъсне.
— Тази сутрин, още по тъмно, говорих с твоята племенница. За много неща си говорихме. Тя ми каза, че осоидите рано или късно ще нападнат и моя народ, както ще нападнат вашия. И понеже видях отвътре имперската машина, аз вярвам, че е права. И докато вие, бръмбарородните, гризете планините ни в името на пършивата си печалба, осоидите носят със себе си тирания и смърт, освен това летят — сами и с машини. А това променя всичко, защото за разлика от вас, които се ровите в земята, те ще точат мечовете си с поглед в небето. Затова ще се върна с вас и ще разкажа на народа си какво съм видял — нищо, че едва ли ще поискат да ме чуят. Ще се опитам да ги убедя, че осоидите са заплаха, срещу която трябва да се изправим по нашите си начини. Няма да тръгна на война, за да спасявам Хелерон, но ще тръгна на война, за да спася собствения си народ, било от бръмбарородни, било от осородни, било от всеки, който дръзне да вдигне ръка срещу нас.
32.
Салма тръгна и остави Че с горчивия вкус на тежките думи, които си бяха разменили. И по-точно с горчивия вкус на тежките думи, които му беше казала тя. Салма я беше изслушал с усмивка, а после бе вдигнал рамене и толкова.
Казала му беше, че е адски глупаво да се разхожда из града под носа на осоидите, и не просто да се разхожда, а буквално да им се навира в ръцете — и той беше признал с готовност правотата й. После му изтъкна, че почти не познава онази жена, че няколко дни на общо пленничество, няколко разменени думи и един танц на верига не са достатъчни да рискува живота си заради нея. Той бе кимнал с усмивка.
— Да не мислиш, че си невидим бе! — извика накрая тя. — Градът е пълен с осородни!
А той само поклати влудяващо глава.
— Осоидите са в двореца и чакат градът да въстане. Чу какво каза Кимене, нали? Ще наблюдават земята, а не въздуха и едва ли ще плъзнат по улиците, щом са намислили да подлъжат минасците към бунт.
— Да, но ще наблюдават земята от въздуха — бе възразила Че.
А той сви отново рамене колкото да я вбеси допълнително.
— Аз ще ги видя, преди те да ме видят, защото зрението ми е по-силно, да не говорим, че още не се родил осоид, който да лети по-бързо от мен. — И ако се съдеше по изражението му, това решаваше всичко.
Че му беше толкова ядосана, та не се побираше в кожата си. Не проумяваше защо е готов да поеме такъв риск заради проклетата танцьорка.
След като изчерпа всичките си аргументи, Че млъкна безпомощно, а Салма пак се усмихна и сви рамене.
— Виж, приеми го като нещо, което трябва да направя. И ако преценя, че може да се получи, ще предприема действия.
— Знаеш, че онзи Ааген е близък приятел на Талрик и че ако тръгнеш след единия, най-вероятно ще налетиш на другия. Салма, самите ние довчера бяхме затворници.
— Да, а днес не сме, защото имаме приятели, които не жалиха сили да ни освободят — изтъкна той и я вбеси още повече, защото беше прав. — Тя кого си има?
— О, я стига! По същата логика трябва да освободиш всички роби на Империята.
— Не, само една.
И после тръгна. С минаски дрехи и дълъг плащ, но водно конче от глава до пети. Че го гледа от прага на скривалището им, докато не се скри между сградите, а после остана там още малко, в случай че силата на погледа й би могла по някакъв незнаен начин да го върне.
Ръка легна на рамото й и дори без да се обръща, Че разбра чия е. Постояха така, после Ахеос наруши мълчанието: