Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Ръката на Салма се сви около дръжката на меча.
— Ще я отведа — заяви той. — Тя не е ничия робиня. Къде е? Какво си направил с нея?
— Освободих я.
В първия момент Салма не схвана значението на думите. После промълви:
— Ти… си я убил?
Ааген го погледна отново, без да се впечатлява от меча.
— Освободих я. Върнах й свободата. Пуснах я да си ходи.
Салма го зяпна невярващо, после нещо в него се сгърчи от ярост. Чувството го ужаси, защото знаеше какво означава. Означаваше, че е дошъл тук, за да вземе Скръб в окови за себе си, но са му попречили и затова е ядосан. В този момент той беше робовладелец, роботърговец като осоидите, същият боклук като Брутан или Ултер. Мисълта за този аспект на мотивите му го потресе и той свали меча си.
— Значи просто си?…
— О, не я изритах през вратата. Не съм толкова глупав. Жена като нея неминуемо ще попадне в лапите на някой мъж, без значение дали е робиня или е свободна — отвърна Ааген. После се пресегна за стомната и наля последното вино в чашата. — Ще ударим ли по едно? Бас ловя, че никога не си пил с осоид. Нито аз — с федерален.
Тази неочаквана покана и още по-неочакваната смяна на перспективата, която вървеше с нея, свариха Салма неподготвен. Зави му се свят, той приседна срещу Ааген и се хвана за главата. Когато чашата се появи в полезрението му, той я прие с благодарност и отпи от стипчивото, ароматно вино с надеждата то да го върне към реалността.
— Чувал ли си за дъщерите на милосърдието? — попита Ааген. — Секта в Империята.
— Мислех, че Империята не толерира съществуването на секти.
— Официално да, но тази се занимава с лечителство и нейни представителки почти винаги придружават армията и се грижат за ранените. Често именно те дават последна утеха на умиращия войник. Ако офицер си позволи да говори срещу тях, рискува да загуби лоялността на войниците си. Така че сектата съществува и до днес, макар че понякога жените биват наказвани или прогонвани. Сред тях има и пеперудородни, самият аз съм виждал една с очите си. Тяхната раса има дарба, Изкуство, струва ми се, за лечителство. — Ааген взе чашата от Салма и допи последните глътки от виното. — Там я пратих. Единствено те биха могли да я опазят. Потеглят с армията.
Салма прехвърли набързо плановете, които им беше разкрил Стенуолд. „С армията“ най-вероятно означаваше към Тарк, даде си сметка той, накъдето бяха тръгнали основната част на имперските войски.
— Ще тръгна след нея — обяви той, без да се замисля. А после разбра, че това е единственото правилно решение. „Не за да я взема, не за да я притежавам, а за да я спася от ужасите на войната. Да й дам избор.“
Ааген го гледа дълго и нещо в погледа му подсказа на Салма колко трудно е било на този мъж да я пусне и каква скрита сила е била необходима за това решение.
— Желая ти късмет — каза осородният. — И се надявам, ако си достоен, да я намериш.
— Ти не си като другите осоиди.
— Не съм ли? — Ааген се усмихна, но усмивката му беше горчива. — Ти без съмнение си убил много мои сънародници.
— Случвало се е — отвърна Салма.
— Е, следващия път, когато пролееш кръвта на мой сънародник, помисли върху следното — ние сме хора, нито повече, нито по-малко от всички останали, имаме своите копнежи и амбиции, радости и тъги. Живеем в мрака, който е рождено право на всички ни, мрака на невежеството и агресията, но понякога… понякога изгрява слънце. — Разтвори пръсти и чашата падна на пода. Не се счупи, а се завъртя около оста си. Двамата я гледаха, докато не спря. — По-добре отлитай сега, докато още вали — каза накрая Ааген. — В порой като този хората рядко вдигат очи към небето.
Хокиак пристигна лично с провизиите за Стенуолд, чучнал се на удобно кресло-носилка като някоя чуждоземна знаменитост върху плещите на четирима от минаските си слуги.
— Виждам, че си паднал на краката си — каза той вместо поздрав. Смъкна се от носилката, влезе в подземието, облегна се тежко на бастуна си и огледа събралите се там членове на съпротивата. — Не бих заложил пари на това. Тез типове не вярват и на собствените си майчици. Но пък оттогаз доста пясък изтече.
— Дано бизнесът ти не е пострадал заради нас — рече Стенуолд.
— В моя бизнес няма таквоз нещо. Продаваме наметала кога вали и ги изкупуваме обратно на половин цена кога грейне слънце. Бизнесът на Хокиак винаги върви добре. — Той се засмя хрипливо. — Конете ти са готови, между другото. Чакат извън града.