Империя в черно и златно

— В това няма смисъл. За мен няма. — Въпреки това макар и само за миг от думите на молецородния й се зави свят, сякаш бездънна пропаст се беше отворила пред краката й.

— Може и така да е, но това не променя факта, че твоят приятел е бил омагьосан. Онази танцьорка е магьосница — макар че пеперудородните може би имат друго име за хората с такива способности. — В думите му се прокрадна известна неприязън, от което на Че незнайно защо й олекна. Запита се дали е обикновена завист към танцьорката, която всички харесваха толкова много, или има и нещо повече. Току-виж Ахеос се оказал прав — че жената е магьосница и е направила заклинание на Салма.

Не го вярваше, разбира се, но не пречеше да попита за подробности.

— И какво е направила? Не че аз…

— Не че вярваш, че е направила нещо, но питаш какво е направила? — довърши вместо нея Ахеос с вдигнати вежди. — Била е отчаяна, предполагам. Била е слаба, заобиколена от врагове. Нейният народ използва това заклинание отдавна, то е просто, но много силно. Не е могла да го използва срещу тъмничарите и пазачите, защото вече е била тяхна собственост, а това го обезсилва. Но после се е появил твоят приятел и пеперудородната е видяла в него зрънце надежда. И понеже е била робиня и не е имала друг изход, тя е докоснала ума му. Това е всичко. Може би донякъде е повлияло и Изкуството на предците й, защото и то има власт над ума, но влиянието му е нетрайно. Щом е издържало толкова дълго и въпреки разстоянието, значи жената е използвала магия.

— Но аз не я видях да използва никакви… не направи нищо особено… нито… — Че млъкна, неспособна да довърши изречението си.

— А ти си знаела за какво да следиш, така ли? Жената е танцувала за него, нали?

— Танцува, да.

— Танцувала е пред много хора, но в ума си е танцувала единствено за него. Той го е възприел по същия начин. И това е било достатъчно, за да се активира заклинанието, без зелен дим и магически думи. Танцът е бил достатъчен да плени приятеля ти. А и той не се е съпротивлявал, предполагам, защото пеперудородните се славят и с чисто физическия си чар.

Че долови в гласа му намек за предишното презрение и си спомни нещо.

— Тя каза „нощен брат“, когато… когато се събудих от онзи сън. Очите й са като твоите, между другото.

Той помълча, преди да отговори.

— Да, казват, че някога, много-много отдавна, сме имали общи предци или нещо такова. Деца на слънцето, деца на луната. И ние ги мразим — добави почти весело той. — Мразим ги заради светлината им и заради омаята, която излъчват.

— Вие мразите много хора — изтъкна Че.

— О, заради понесените неправди мразим твоя народ от петстотин години. Но пеперудородните, тази най-слаба и най-безполезна раса, мразим откакто свят светува.