Пенрик [bg]

След като прецени осъществимостта на плана си, Пен помъкна чантата и торбата към първата конюшня. Там имаше по-голям избор на коне, но и повече хора. Да измъкне кон посред бял ден щеше да е предизвикателство дори за магьосник. Но да чака падането на нощта щеше да е безсмислено, ако целта му беше да настигне Арисайдия и Найкис. А ако тръгнеше на изток пеша, беше по-добре да е веднага.

На улицата се появиха две карети, трополящи и прашни, с впрягове по шест запенени коня. Спряха и от тях се изсипаха десетима войници, един сержант и един мъж с широката бяла дреха на седонийския орден на Копелето — до болка познатият на Пен Велка.

Пен се изкатери по калкана на къщата, като ожули до кръв пръстите си по каменния зид и первазите, и се просна по корем на плоския покрив. От мястото си виждаше улицата и част от двора на хана. Естествено, че щяха да използват карети. Ако Велка беше вдигнал войска да гони Арисайдия, едва ли щяха да са изминали повече от четиридесет мили.

След като отскочиха до клозета и гаврътнаха по една бира, войниците се събраха отново, сержантът ги преброи и ги разпрати по двойки из градчето.

— Знаете какви въпроси да задавате — извика след тях той.

И Пен знаеше какви въпроси ще задават. „На Копелето зъбите!“

Велка, с превръзка на челото, накуцваше. Може да беше остатъчен ефект от сблъсъка му с Пен във вилата преди три дни. Но сивобрадият мъж с омачканата бяла дреха се движеше кажи-речи също толкова вдървено, така че може да беше и от дългото пътуване с каретата. Среброто в ширита на рамото би било достатъчен белег за службата на сивобрадия дори ако Дез не беше настръхнала така.

„Е, Пен. Имаме си колега.“

„Можеш ли да ми кажеш някакви подробности, без да се разкриеш?“

„Засега — не.“

Велка взе да разпитва конярчетата и слугите, които отговаряха с готовност и сочеха насам-натам. Няколко монети намалиха броя на посоките. На Пен му идеше да се срита отзад — собствените му въпроси към конярчетата отпреди час-два сега щяха да насочат Велка към другата конюшня много по-бързо, отколкото би я открил сам. Макар че рано или късно щеше да стигне и до нея. Арисайдия и Найкис едва ли бяха изминали повече от десетина мили. А може би имаше много разклонения и странични черни пътища? Пенрик се надяваше да са десетки.

Щеше да мине известно време, докато Велка събере информация, реши накъде да тръгне и наеме или конфискува тринайсет коня. Макар че сержантът вече поръчваше бърз обяд за хората си, а междувременно конете можеше да бъдат осигурени и оседлани. И конюшнята щеше да се изпразни, ако не се брояха изтощените коне от впряговете, които не вършеха никаква работа на Пен. Храмовият магьосник влезе в хана, вероятно да обядва на спокойствие.