Поулгара — магьосницата

Не харесвам номадския живот на алгарските кланове. Сигурно е свързано с произхода ми. Предпочитам да живея уседнал и спокоен живот. Струваше ми се малко обидно някаква крава да определя къде ще нощувам следващия път като мръкне. Единственото хубаво на скитническия живот е, че алгарите не се задържат на едно място толкова дълго, та боклукът на бунището да се натрупа на цяла камара и да ги погълне.

Гариел се научи да язди и да отглежда крави, а аз си припомних позабравените умения на лечителка. Акуширах на безброй бебета и помагах на кобилите при трудно раждане. Не се обиждах, когато ме вдигаха от леглото посред нощ, за да помогна на бременна кобила. Много ми се понрави, че кобилите, които израждах, не задаваха глупави въпроси по време на раждането, както обикновено правят родилките сред хората.

Ожених Гариел за една висока и красива алгарка на име Силар. Когато през 4756 г. се роди синът им, аз настоях най-сетне да бъде извадено от забрава някое от традиционните ривански имена в рода. Те ми се подчиниха и го кръстиха Даран. През вековете използвахме дузина ривански имена и аз открих, че това повторение поддържа чувството за наследствена връзка. Те напомняха и главната цел, която водеше малкото ми семейство и го принуждаваше да живее в изгнание.

Малкият Даран беше отгледан върху конски гръб. Като поотрасна, той вече почти се беше превърнал в „ша-дар“ — на алгарски това е човек, кито прилича на нашия Хетар. Ша-даримите са почитани като господари на конете. Тези мъже са така привързани към животните, че умовете им се сливат с общото съзнание на табуна. Аз обаче решително се възпротивих това да продължава. Ша-даримите са така обсебени от конете, че рядко се случва да се оженят, а такава възможност изобщо се изключваше за Даран. Ша-даримите понякога губят чувство кое е разумно и кое — не. Хетар го показа в Улголанд, когато се опита да обязди жребеца хрулжин. Хрулжините само изглеждат като коне, но всъщност са хищници, затова и планът на Хетар се провали. Единственият му успех беше, че успя да избяга преди хрулжинът да го е изял за закуска.

Даран най-накрая се ожени за една алгарска девойка на име Селара, а синът им Геран се роди през 4779 г. Забележете, че отново използвах едно от традиционните имена. Правех всичко, та членове на рода да помнят, че в жилите им тече риванска кръв. Един от начините да се постигне това беше да носят ривански имена. Също като баща си и Геран израсна на седлото и отглеждаше коне. Това ме накара да се замисля за ново преселение. Алгарите са привързани към номадския начин на живот и той напълно ги задоволява. Но освен постоянно да бягаме и да се крием, моята задача беше също и да възпитам и оформя характера на наследниците. Алгарският пастир е може би най-свободният по дух и най-независимият сред всички останали хора. Независимостта сама по себе си е похвална черта, но тя няма място сред качествата на един крал. Кралят и неговите наследници са най-несвободните сред хората. Сигурно ще възразите, при това с основание, че все пак кралете носят корона. Това обаче е само привидно, а в действителност нещата стоят другояче.