Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
— Ако си мислите, че ще ви издам информация, която може да причини смъртта на още от войниците ми, вие допускате огромна грешка — заяви той. Но гласът му звучеше малко отегчено и разочаровано и биоданните, идващи от нанообектите в тялото му, не показваха пълния прилив на сексуална възбуда, за която се предполагаше, че плаща. Все още не бяха посрещнали нуждите на клиента си.
— Той продължава да не разбира — каза по частния канал на госпожица Брейтуейт Нел. — Това вече не е фантастичен сценарий, а самата действителност. Театърът на мадам Пинг наистина е операция на „Криптнет“. През последните няколко години ние го примамвахме. Сега вече ще ни даде информацията, защото е наш роб.
Госпожица Брейтуейт изпълни сцената и продължи нататък с още по-жив диалог. По биоданните Нел можеше да види, че полковник Нейпиър вече е също толкова уплашен и възбуден, колкото и при първото си посещение в театъра няколко години по-рано (пазеха всички резултати): Отново го караха да се чувства млад и изпълнен с живот.
— Свързани ли сте с д-р Х.? — попита полковник Нейпиър.
— Ние ще задаваме въпросите — подсказа Нел.
— Аз ще ти задавам въпросите. Лотус, дай му двайсет за това! — отвърна госпожица Брейтуейт и прислужницата започна да отброява двайсет удара с пръчка по гърба на Нейпиър.
Останалата част от сеанса се разви почти от само себе си, което бе добре дошло за Нел, защото споменаването на д-р Х. я стресна и й навя спомен за забележката на Харв отпреди много години.
Госпожица Брейтуейт си знаеше работата и мигновено бе разбрала стратегията на Нел: сценарият не възбуждаше клиента, освен ако не го накараше истински да се съпротивлява, а единственият начин да постигнат това бе да принудят полковника да издаде действителна секретна информация. Малко по малко той го направи, насърчаван от бамбука на Лотус и от гласа на госпожица Брейтуейт. Повечето се отнасяше за дислокация на части и други подробности, които навярно смяташе за ужасно интересни. За разлика от Нел.
— Накарай го да каже повече за д-р Х. — предложи тя. — Защо е решил, че между него и „Криптнет“ съществува връзка?
След още няколко минути бичуване и словесен тормоз полковник Нейпиър бе готов да пропее.
— Вече от много години водим мащабна операция — д-р Х. действа в заговор с високопоставена личност от „Криптнет“, Алхимика. Работят по нещо, което не трябва да бъдат оставени да получат.
— Не смей да криеш нищо от мен — каза госпожица Брейтуейт.
Но преди да успее да изтръгне още информация за Алхимика, сградата се разтърси от ужасна сила, която пропука стария бетон. В последвалата тишина Нел можеше да чуе женски писъци из целия блок и пращящ, съскащ звук от посипващия се прах и пясък от цепнатина в тавана. После ушите й доловиха друг шум: мъжки викове „Ша! Ша!“.
— Предполагам, че някой току-що е пробил стената на вашата сграда с експлозив — съвършено спокойно каза полковник Нейпиър. — Ако бъдете така добри да прекратите сценария и да ме освободите, ще се опитам да съм ви от полза в онова, което ще последва.
„В онова, което ще последва.“ Викът просто означаваше „Убивай! Убивай!“, бойният вик на „Юмруците на справедливата хармония“.
Навярно искаха полковник Нейпиър. Но по-вероятно бяха решили да атакуват сградата като символ на варварски упадък.
Госпожица Брейтуейт и Лотус вече бяха освободили полковника и той нахлузваше панталоните си.
— Фактът, че все още сме живи, означава, че не използват нанотехнологични методи — професионално от беляза той. — Следователно спокойно може да се приеме, че тази атака идва от някой съседен долен етаж. Нападателите навярно вярват в „доктрината на юмрука“, според която те са неуязвими за каквото и да е оръжие. В такива ситуации никога не е излишно да ги накараш да осъзнаят действителността.
Вратата на стаята рязко се отвори и по пода се посипаха трески. Все едно, че гледаше стар филм, Нел видя как полковник Нейпиър извади смешно лъскава кавалерийска сабя от ножницата й и я забива в гърдите на атакуващия го „Юмрук“. Той се блъсна в един от другарите си и предизвика смут. Нейпиър се възползва от това, методично зае прекалено правилна наглед стойка, изправи рамене и спокойно замахна, сякаш използваше сабята, за да рови в тъмен килер. Острието й проблясна под брадичката на втория „Юмрук“ и пътьом случайно му преряза гърлото. В стаята вече бе нахлул трети „Юмрук“, който носеше дълъг прът с нож на края, завързан със сива полимерна лента, каквито селяните използваха за въжета. Но докато се опитваше да завърти оръжието си, тъпият му край се закачи за дибата, на която доскоро беше завързан полковникът. Нейпиър предпазливо се приближи, като внимаваше да не загуби опора, сякаш не искаше да цапа обувките си с кръв, парира закъснялата атака на противника си и промуши „Юмрука“ в гърдите с три бързи, последователни удара.