Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Таксиметровите шофьори също се нахвърлиха на Нел. Тя избра най-едрия и се спазари с него, като използваше пръстите на ръцете си и няколкото думи, които знаеше на шанхайски. Когато остана доволен от цифрата, той рязко се завъртя и застана с лице към тълпата. Внезапността на движението му накара хората да отстъпят и еднометровата бамбукова пръчка в ръката му също не беше излишна. Шофьорът закрачи напред и Нел забърза след него, без да обръща внимание на непрекъснатото дърпане на дългите й поли, като се мъчеше да не се чуди кой от просяците е „Юмрук“ със скрит нож. Ако дрехите й не бяха ушити от неподдаваща се на късане и разрязване нанотъкан, само една пресечка по-нататък щеше да остане съвсем гола.
Театърът на мадам Пинг все още въртеше добър бизнес. Клиентелата му с готовност изтърпяваше някои неудобства, за да стигне до него. Намираше се на съвсем малко разстояние от моста и мадам използваше неколцина свирепи таксиметрови шофьори за личен ескорт. Театърът бе изненадващо голям, като се имаше предвид недостигът на недвижими имоти в Шанхай — заемаше по-голямата част от пететажен бетонен жилищен блок от династията Мао, започнал само с два апартамента и с годините разширявал се стая по стая.
Фоайето беше като на нелош хотел, освен че нямаше нито ресторант, нито бар — клиентите не искаха да виждат или да бъдат виждани от когото й да е друг. На рецепцията имаше много служителки, чиято работа бе да отвеждат посетителите колкото е възможно по-скоро и те се справяха изключително майсторски — случайният минувач можеше да остане с впечатлението, че в заведението на мадам Пинг тече някаква операция по отвличане.
Една от тези служителки, дребна жена със странно официален и безполов вид, като се имаше предвид, че носеше черна кожена минипола, енергично отведе Нел на горния етаж в големите апартаменти, в които сега за клиентите на мадам Пинг се разиграваха сложни сценарии.
Като сценаристка Нел разбира се, никога не влизаше в една и съща стая с клиент. Жената с миниполата я придружи до съседна наблюдателна стая, една от стените на която почти изцяло бе заета от екран.
Дори вече да не го знаеше, по униформата на клиента Нел щеше да разбере, че е полковник от Обединените сили на Нейно величество. Различните значки и медали по сакото му показваха, че е прекарал голяма част от кариерата си в части на Протоколната служба, че е раняван няколко пъти и в един случай е проявил изключителен героизъм. Всъщност, беше ясно, че е доста важна клечка. Нел прегледа записа от предишния половин час и без да се изненадва видя, че е пристигнал цивилен, носейки униформата си в кожен сак. Обличането й трябваше да е част от сценария.
В момента мъжът седеше в типична викторианска гостна, отпиваше чай от порцеланова чаша в стил „Принц Албърт“, украсена с мотиви, изобразяващи малко бодливи рози. Изглеждаше неспокоен — караха го да чака от половин час, което също бе част от сценария. Мадам Пинг постоянно й повтаряше, че никой никога не се е оплаквал от продължителното очакване на оргазъм, че мъжете могат да го правят винаги, когато поискат и че клиентите плащат тъкмо заради това очакване. Биологичните признаци очевидно потвърждаваха правилото на мадам: полковникът обилно се потеше, пулсът му беше ускорен и членът му бе полуеректирал.
Нел чу звука на отваряща се врата. Тя се наведе под друг ъгъл и видя, че в стаята влиза прислужница. Униформата й не беше прекалено секси, както повечето други в гардероба на мадам Пинг — клиентът бе образован. Жената беше китайка, но играеше ролята със средноатлантянски акцент, в момента на мода сред неовикторианците.
— Госпожа Брейтуейт е готова да ви приеме.
Клиентът влезе в съседния салон, в който го чакаха две жени: едра англо в края на средната си възраст и много привлекателна евразиатка на трийсетина години. Последва официално представяне: възрастната жена беше госпожа Брейтуейт, а младата — нейна дъщеря. Госпожата не бе съвсем с ума си и очевидно госпожицата командваше парада.