Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
След тези приготовления Карл Холивуд излезе на шанхайските улици. Когато се появи от вратите на Аеродрума, дъждобранът му се изду от студения вятър и дори просяците отстъпиха от пътя му. Преди да продължи той спря да запали пура без никой да му досажда. Дори бежанците, които гладуваха или поне твърдяха, че гладуват, изпитаха повече удоволствие само от вида му, отколкото ако бяха получили монетите в джоба му. Той измина четирите пресечки до хотела си, следван от носачите и от тълпа малчугани, очаровани от гледката на истински каубой.
Дядото на Карл беше самотен орел, измъкнал се от тълпите и мърсотията на Силикон Вали през деветдесетте години на двайсети век и установил се в изоставено ранчо край студена река на източния склон на планината Уинд Ривър. Оттам бе водил спокоен живот на свободен шифровчик и консултант. Съпругата му го беше напуснала заради ярките светлини и обществен живот на Калифорния и се бе стреснала, когато той успял да убеди съдията, че има повече възможности да гледа сина им. Дядо му беше отгледал бащата на Карл Холивуд предимно на открито, водейки го на лов, за риба и да секат дърва, когато не седеше в къщата над изчисленията си. С годините към тях постепенно се бяха присъединили хора с подобна съдба и възгледи за живота, така че по време на Междуцарствието бяха образували общност от няколкостотин души, рядко заселени на територия от няколко хиляди квадратни километра пустош. В електронен смисъл обаче, те живееха толкова близо, колкото и обитателите на което и да е малко село в Стария Запад. Технологичната им сила, изумителното им богатство и многобройните им големи оръжия ги бяха направили опасна група и случайните, използващи пикапи бандити, които нападаха изолирани ферми, се оказваха обкръжени с катастрофална скорост. Дядото обичаше да разказва за тези престъпници, как се опитвали да се оправдават с твърдението, че били икономически онеправдани или страдащи от наркомания и как самотните орли — мнозина от които сами се били спасили от бедността или наркоманията — ги разстрелвали и ги оставяли по границите на териториите си като знаци „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, които можели да четат дори неграмотните.
Появата на Общия икономически протокол успокоила положението и в очите на старовремците започнала да разрушава общността им. Вече нямало такива неща като ставане в три сутринта и обхождане на отбранителния периметър при отрицателни температури със заредена пушка, които да изграждат чувство за отговорност и взаимосвързаност. Най-ясните и приятни спомени на Карл Холивуд бяха от времето, когато излизаше на такива обиколки заедно с баща си. Но докато стояха на утъпкания сняг и си правеха кафе, те слушаха радио и чуваха репортажи за джихада, вилнеещ оттатък Ксинджиан, за отблъскването на китайците още по на изток и за първите случаи на нанотехнологичен тероризъм в Източна Европа. Бащата на Карл не трябваше да му обяснява, че общността им бързо придобива характера на исторически тематичен парк и че скоро ще се наложи да се откажат от конните патрули, за да ги заменят с по-съвременни охранителни системи.
Дори след тези нововъведения и след присъединяването на Първата разделена република към общността Карл, баща му и дядо му продължиха да живеят по стария начин, да ходят на лов за лосове, да отопляват къщите си с дърва и да седят пред компютърните си екрани в тъмни стаи до късно през нощта, за да превеждат кодове на програмен език от високо ниво. Домакинството им беше чисто мъжко (майката на Карл бе починала при инцидент със сал, когато той беше деветгодишен) и той избяга от дома си, веднага щом откри начин. Отиде в Сан Франциско, после в Ню Йорк и Лондон и започна да се занимава с театрални постановки. Но колкото по-възрастен ставаше, толкова повече разбираше колко неща го свързват с мястото, на което бе израснал. И никога не го беше усещал така силно, както сега, докато крачеше в бурята по оживената шанхайска улица, пушеше дебела пура и гледаше ручейчетата, стичащи се по периферията на шапката му. Най-силните и чисти усещания в живота му бяха попили в беззащитния му младежки мозък по време на първия му патрул призори, когато бе знаел, че бандитите са някъде наоколо. Той постоянно се връщаше към тези спомени и се опитваше да изпита същата чистота и сила на усещанията или да опита да накара да я изпитат интеракторите му. Сега за първи път от трийсет години чувстваше същото нещо, този път на улиците на Шанхай, разбунен и пулсиращ на ръба на антидинастичен бунт, като артерии на възрастен мъж преди да изпита първия си оргазъм от години наред.