Диамантената ера

Той влезе съвсем за кратко в хотела си, където натъпка джобовете на дъждобрана си с листове хартия, писалка, сребърна кутия, заредена с пури като патрони в пълнител, и няколко контейнера нанонаркотик, който можеше да използва, за да настройва функционирането на мозъка и тялото си. Освен това взе тежък бастун — истинска вълшебна пръчица, заредена с охранителни аеростати, — който щеше да го върне обратно в хотела му в случай на безредици. После отново излезе на улицата и измина километър и половина сред тълпата, докато стигна до чайна, в която често се отбиваше вечер по време на работата си в „Парнас“. Старата госпожа Куан топло го посрещна, многократно се поклони и го отведе на любимата му маса в ъгъла, от която можеше да гледа към пресечката на Нанжин Роуд и тясна странична улица, пълна с малки сергии. Единственото, което се виждаше сега, бяха гърбовете и задниците на хора на улицата, притиснати до стъклото от тълпата. Поръча си голяма кана от любимия си зелен чай, най-скъпият вид, който се береше през април, докато листата са нежни и млади. После извади листовете си на масата. Тази чайна бе напълно интегрирана в световната медийна мрежа и страниците автоматично се включиха в нея. Под тихите команди на Карл Холивуд те започнаха да се покриват с колони анимиран текст и прозорци с образи и кинокадри. Той отпи първата си глътка от чая — винаги най-приятната, извади от джоба си голямата си писалка, свали капачето и я допря до хартията. Започна да дава команди с думи и рисунки. Когато свърши, думите се разиграха пред него и като прокара линиите между правоъгълниците и кръговете, бяха осъществени връзки и информацията потече.