Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Насред целия този хаос принцеса Нел видя яхнал черен кон тъмен рицар, който прелистваше книга. Без да се суети, тя пришпори коня си нататък и извади меча си. Уби го в честен двубой точно насред пазара и книгопродавците просто отстъпиха от пътя им без повече да им обръщат внимание. Когато рицарят падна мъртъв и принцеса Нел прибра меча си в ножницата, навалицата около нея отново се сгъсти като вълните на бурна река над паднал камък.
Нел взе книгата, която четеше тъмният рицар, и откри, че е напълно неразбираема. Беше написана с някакъв шифър.
Прекара известно време в разузнаване наоколо, за да открие центъра на замъка, но такъв нямаше. Всички сергии бяха абсолютно еднакви. Нямаше кула, тронна зала и ясна система на управление.
Когато по-внимателно разгледа сергиите, забеляза, че на всяка от тях има човек, който не прави нищо друго, освен да седи на маса и да дешифрира книги, пишейки на дълги листове и подавайки ги на други хора, преглеждащи съдържанието им, консултиращи се с книги-указатели и диктуващи отговори на мъжа с пачето перо, който ги шифроваше и записваше в книги, в последствие изкарвани на пазара за продан. Мъжете с пачи пера, забеляза Нел, винаги носеха на шията си верижки със скъпоценни ключове, които очевидно бяха знак за гилдията на шифровчиците.
Този замък се оказа ужасно сложен за разгадаване и тя прекара в него няколко седмици. Проблемът отчасти се състоеше в това, че принцеса Нел за първи път посещаваше замък, който функционираше както трябва тъмният рицар не беше успял да развали нищо, очевидно защото тук всичко се правеше с шифри и нямаше централна власт. Нел откри, че е много по-трудно да вникне в гладко функциониращата система, отколкото в разстроената.
Накрая се наложи принцеса Нел да стане чирак на майстор-шифровчик и да научи всичко възможно за шифрите и ключовете за тях. След това получи свой собствен ключ, като знак за ранга й, и си намери работа на една от сергиите. Както се оказа, ключът не бе само украса — в кухината му имаше завита на руло пергаментова лента с дълго число, което можеше да се използва за дешифриране на съобщение, ако изпращачът му изобщо искаше да бъде дешифрирано.
От време на време тя отиваше на края на пазара и разменяше книга за злато, с което си купуваше храна.
По време на една от тези разходки видя друг член на гилдията на шифровчиците, който също си почиваше, и забеляза, че ключът на шията му изглежда познат: един от единайсетте ключа, които Нел и нейните нощни приятели бяха взели от приказните крале и кралици! Тя скри вълнението си и проследи шифровчика до сергията му, като си отбеляза къде работи. През следващите няколко дни обиколи сергия след сергия и откри останалите единайсет ключа.
Успя тайно да хвърли поглед на книгите-указатели, които използваха работодателите й, за да отговарят на шифрованите съобщения. Бяха написани на същия особен език, който познаваше от предишните два замъка. С други думи, когато принцеса Нел дешифрира съобщенията, нейната сергия започна да функционира като Тюрингов механизъм.
Оттук не бе трудно да стигне до заключението, че също като другите, целият замък е Тюрингова машина. Но „Буквара“ беше научил Нел да не се доверява на необосновани предположения. Фактът, че нейната сергия функционира според Тюринговите принципи, не означаваше, че те се отнасят и за всички други. И дори всяка сергия в замъка наистина да бе Тюрингова машина, тя пак не би могла да стигне до каквото и да е твърдо заключение. Беше видяла конници да внасят и изнасят книги от замъка, което предполагаше, че и на други места в това кралство трябва да работят шифровчици. Нел не можеше да докаже, че всички те са Тюрингови машини.
Не й трябваше много време, за да започне да преуспява. Няколко месеца по-късно (които отговаряха на няколко изречения от „Буквара“) работодателите й съобщиха, че получават повече работа, отколкото могат да свършат. Затова решиха да си разделят функциите. Издигнаха в края на пазара нова сергия и дадоха на Нел няколко от своите книги-указатели.