Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Знаех, че ще дойде да ме провери след няколко минути, и ми хрумна нещо. Измъкнах се заднешком: надявах се да не ме е забелязал. Хукнах към спалнята, като събличах дрехите си, докато бягах. Оставих само бледосините си бикини. Намерих син потник и го облякох. Щеше да скрие охлузванията. Отворих гардероба и намерих изтърканите му джинси. Джинсите за Червената стая, любимите ми. Взех телефона от нощното шкафче, сгънах прилежно джинсите и коленичих до вратата на спалнята.
Вратата беше леко отворена. Той вече свиреше нещо друго. Не разпознах мелодията. Но и в тази имаше светлина, надежда. Беше прекрасна. Написах съобщение.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Удоволствието на съпруга ми Дата: 21 септември 2011, 20:45 До: Крисчън Грей
Сър,
Очаквам инструкциите Ви Винаги ваша
Госпожа Г. х
Натиснах „Изпрати“.
След секунди музиката спря и сърцето ми подскочи. Чаках, чаках - и най-сетне получих съобщение.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Удоволствието на съпруга ми - харесва ми това „относно“, бебчо Дата: 21 септември 2011, 20:48 До: Анастейжа Грей
Госпожо Г,
Заинтригуван съм. Ще Ви намеря.
Бъдете готова.
Крисчън Грей Изпълнен с очакване Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Бъдете готова! Сърцето ми биеше лудо. Започнах да броя. След трийсет и седем секунди вратата се отвори. Погледнах босите му крака, стъпили на прага.
Не каза нищо. Не обели и дума, а минаваха... векове. Мамка му! Ставаше нещо! Успях да се сдържа и да не го погледна. Очите ми останаха забити в земята.
Най-накрая той се наведе и взе джинсите, все така мълчаливо.
Тръгна към гардеробната. Не помръдвах. Сърцето ми щеше да изскочи, а тялото ми с радост поемаше тласъците на адреналина.
Усетих силна, сладка болка в слабините от нарастващата възбуда. След малко той се върна, обут в джинсите.
- Значи искаш да поиграем?
-Да.
Той пак млъкна. Реших да рискувам и да го погледна скришом... плъзнах поглед по бедрата му, обути в протьркания деним, по разкопчаното копче, по косъмчетата под пъпа му, по пъпа му, по изваяните му коремни мускули, по косъмчетата по гърдите, по сивите пламтящи очи.
Гледаше ме въпросително. О, мамка му.
- Да... какво? - прошепна.
- Да, сър.
- Добро момиче - каза той. Гледаше ме нежно. Погали ме по главата. - Сега мисля да те качим горе.
Вътрешностите ми буквално се наляха с желание, свиха се в сладки конвулсии.
Той ме хвана за ръка и аз го последвах по стълбите. Пред вратата на Червената стая той спря, целуна ме нежно и после рязко хвана и дръпна косата ми.
- Знаеш ли, че се опитваш да смениш ролите и да минеш отгоре? - каза опрял устни в моите.
- Какво? - Не разбирах какво иска да ми каже.
- Няма страшно. Ще го преживея. - Прокара нос по челюстта ми и нежно захапа ухото ми. - Когато влезеш, искам да коленичиш. Както съм те научил.
-Да... сър.
Той ме погледна и в блесналите му очи видях любов, удивление - и малко от усмивката на дявола.
Да, животът с Крисчън никога нямаше да е скучен, а аз бях готова за дългото пълно с наслада пътуване. Обичах този мъж -съпруг, любовник, баща на детето ми, понякога Доминант... Моят Петдесет нюанса.
Лежах на одеялото за пикник от тартан и гледах ясното синьо лятно небе. Около мен - цветя и висока зелена трева. Топлото следобедно слънце сгряваше кожата ми, костите ми, корема ми. Лежах абсолютно отпусната. Беше приятно. Беше чудесно! Наслаждавах се на този ценен момент тишина и пълно щастие. Трябваше да изпитвам вина за щастието си, за тази душевна пълнота и завършеност, но истината е, че не съжалявах за нищо. Животът точно тук, точно сега, беше прекрасен. А аз се бях научила да живея за мига, така, както правеше съпругът ми. Усмихнах се и изпитах силно потръпване в слабините, когато се сетих за последната ни нощ в „Ескала“...
Ресните на камшика минаваха по големия ми корем болезнено бавно.
- Стига ли толкова, Ана? - прошепна той в ухото ми.
- О, моля те! - Виех и дърпах белезниците над главата си, очите ми бяха завързани, бях закачена на скарата в Стаята с играчките. Усетих сладкото ожулване на камшика по дупето си.
- Моля какво?