Пътят на дракона

— Винаги е най-добре да запазиш в тайна политическите си убийства — каза Уестер. — И точно с това сбърках аз. Е, не само с това и не за пръв път, разбира се.

— Една от многото грешки, сър — каза Ярдем Хейн.

— Дали стореното ще предотврати насилието в Северобреж, как мислите?

— Дали са на човека отрова и той повръщал до смърт — каза Маркъс. — Това си е насилие. Но претенцията му вече не е валидна, така че не виждам кой ще поведе мечовете на бой. Мда… Това е добре за търговията с остров Нарин. А по всичко личи, че Антеа също е избегнала гражданската война.

— Не знаех, че и те са поели по пътя на дракона — каза изменникът и отпи от бирата си. През зимата я държаха под охрана в уличката отзад, затова беше приятно студена в затоплената кръчма.

— И аз не знаех. Само че новият нотариус получава вести отвсякъде. Това е едно от предимствата да си част от банка, която да знае, че си част от нея. Както и да е, изглежда, основната причината дворяните в Камнипол да не си прегризат гърлата като освирепели от глад кучета е някакъв религиозен фанатик от Кешет.

— Сериозно?

— Е — каза Уестер, — той всъщност бил истински антийски благородник, но прекарал известно време в Кешет и се върнал с тежка форма на набожност. Разкрил някакъв заговор, обърнал двора надолу с главата, а накрая построил храм на една пряка от Кралски шпил в чест на постижението си.

— Няма нищо лошо в това да се построи храм, сър — каза Ярдем. — Хората го правят постоянно.

— Не и в чест на победа — каза Уестер. — Хората се обръщат към Бог, когато са в беда. Когато всичко е наред, няма голям смисъл да цивриш на божественото.