Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Аз мога да я измъкна оттук — каза Маркъс. — Няма да е трудно, защото половината краличина гвардия ще е заета да ви се смее. Преди зимата да преполови, ще съм я извел от Биранкор и двамата ще си живеем в някоя хубава къща.
— Ние сме Медеанската банка — каза Парин Кларк. — Не можете да ни надбягате.
— Аз съм Маркъс Уестер. Убивал съм крале и не ме бива в блъфирането. Посмей да я заплашиш още веднъж и…
— Стига, престанете и двамата — каза Ситрин. — Ето какво предлагам. Запазете клона в сегашния му вид, но назначете нотариус от холдинговото дружество. Уж за да помогнете на клона поради разширяване на дейността. Аз ще съм лицето и гласът, но нотариусът ще надзирава всички договори и сделки.
— А ако откажа?
Искаше ѝ се да пийне нещо. Искаше топло легло и мъжка прегръдка. Искаше някой да ѝ каже, че постъпва правилно.
— Ще срина този клон със земята — каза тя.
Светът се люшна на върха на игла. Ревизорът затвори очи и се облегна назад в стола си. „Добре де — помисли си Ситрин. — Животът на беглец не е толкова лош, както разбрах от личен опит миналата зима. Този път поне ще мога да нося собствените си дрехи.“
Парин Кларк отвори очи.
— Нищо няма да подписвате — каза намръщено. — Всички договори ще се подписват само и единствено от нотариуса. Пак той ще присъства на всички преговори. Ако отмени някое ваше решение, приемате, без да спорите. Холдинговото дружество си запазва пълен контрол върху дейността на клона. Вие сте един фигурант и нищо повече.
— Ще го преживея — каза тя. Наум добави: „Докато не дойде моментът да го променя, ще го преживея.“
— И ще ми донесете книгата с данните за истинската ви възраст. Преди да съм напуснал града.
— Не — каза Маркъс. — Даде ли ви книгата, губи единствената си гаранция. Вие можете да се отметнете от думите си, а тя не би могла да направи нищо в своя защита.
— Ще трябва да ми се довери.
Ситрин преглътна. Идеше ѝ да повърне. Идеше ѝ да запее.
Кимна. Парин Кларк я гледаше мълчаливо. После взе документа, който пишеше допреди малко, въздъхна и го скъса на четири.
— Явно ще трябва да напиша нов доклад с друго съдържание — каза и се усмихна сухо. — Поздравления за новата ви банка, магистра.
Гедер
Погребението на Фелиа Маас бе в голяма степен засенчено от екзекуцията на съпруга ѝ. Като по-голямата част от придворните, Гедер избра да присъства на екзекуцията. Тронът на крал Симеон беше издигнат на висок подиум. Астер седеше до баща си на по-малък трон със същия дизайн. И кралят, и принцът носеха черен хермелин. Пред подиума се ширеше залата, Фелдин Маас — коленичил в центъра ѝ. Китките и глезените му бяха стегнати с тел и дори от галерията зад плетеното въже Гедер виждаше натъртванията по краката му и черните рани по гърба. Десетима екзекутори стояха в неправилен кръг около затворника. Маските им бяха от стомана и наподобяваха озъбени животни, но мечовете им бяха тъпи и ръждясали.
Барабан подхвана безразличния си призив. Това беше единственият звук, ако не се броеше някакъв малоумник, който шептеше на съседа си в дъното на залата. Гедер се постара да насочи вниманието си изцяло към спектакъла, да затвори очите и ушите си за другите хора. Макар че беше пристигнал късно, благородниците се бяха разстъпили да му сторят път и сега Гедер седеше на добро място с чудесен изглед на първия ред. Досън Калиам и двамата му синове бяха до него. Гедер беше с черното си кожено наметало от Ванаи, ала сега то не му стоеше добре. Тялото му беше променило формата си през лятото и плащът му висеше. Трябваше да се сети да го даде да го свият. Май всички, които не гледаха как Фелдин Маас се готви за среща със смъртта, гледаха него.
Крал Симеон, с посивяло сурово лице, вдигна ръка. Барабанът млъкна. Хората, струпали се в трите галерии, затаиха дъх. Дори малоумникът отзад най-после замълча.
— Имаш право на последна дума, предателю — каза кралят.
Фелдин Маас поклати бавно глава. „Не.“
Ръката на краля се спусна надолу. Екзекуторите направиха крачка напред и всеки заби меча си в тялото на осъдения. Бяха казали на Гедер, че върховете на мечовете са притъпени, и засилката на палачите, преди да ги забият в клетника, сякаш потвърждаваше казаното. Маас извика веднъж… само веднъж. Когато екзекуторите се отдръпнаха, той лежеше в растяща локва кръв, а десетте меча стърчаха от тялото му. Публиката издиша и звукът беше като вятър в гора.
Крал Симеон се изправи. Зад него принцът приличаше на статуя от светъл камък. Гедер се зачуди какво ли е да си само на девет години и да разбереш, че голям човек е кроил заговор за убийството ти, а след това да го видиш с очите си как умира наръган.