Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Печалбата на холдинговото дружество за тримесечието — каза тя.
— Да. — Ревизорът кимна. — Точно както си мислех. Седнете и двамата, моля.
Маркъс ѝ придърпа столчето, после застана прав зад нея.
— Трябва да призная, че съм впечатлен. Магистър Иманиел ви е обучил много добре, наистина много добре. Понесли сме известни загуби, разбира се. Но като цяло сключените от вас договори изглеждат напълно разумни и обосновани. По мое мнение проектът за градска флота е прибързан и твърде рисков, но понеже офертата ви е била отхвърлена, няма нужда да се главоболим с това.
Ситрин се зачуди какво в проекта за флотилията ревизорът смята за проблематично, но не попита, защото Парин Кларк вече бе продължил нататък.
— В момента съставям доклада си до холдинговото дружество. Първоначалният ми извод е, че всичките ви действия тук са били продиктувани от искрено желание да обслужите интересите на банката по най-добрия начин. За жалост дейността ви е обвързала холдинговото дружество с определен брой договори тук, в Порте Олива, които не са част от фирмената стратегия, но поне знам, че действията ви са били добронамерени. И макар определени аспекти на поведението ви да са останали доста встрани от закона, не виждам причина да повдигаме официално обвинение.
— Иска да каже, че ще ни размине, така ли? — попита я Маркъс.
— Да — отвърна Ситрин.
— Добре е да се знае.
Парин потропа с пръсти по плота на писалището, дълбоки бръчки браздяха високото му чело.
— Не искам да избързвам, а и не бих могъл да дам никакви гаранции, разбира се — каза той, — но не е изключено в Карс да се намери подходящ пост за жена с вашите таланти. Ще трябва да го обсъдя с Коме Медеан и някои от другите директори. Но ако целта ви е да направите кариера в банковото дело, там бихте могли да поставите успешно начало, така мисля аз.
„Все още имаш възможност да си тръгнеш“ — така ѝ беше казал Маркъс преди няма и час. И все още я имаше. Време беше да зачеркне окончателно тази надежда.
— Бих предпочела да поставя началото ѝ тук — каза Ситрин. — Обмислихте ли моето предложение?
Парин Кларк я стрелна с празен поглед. После кимна с известно смущение.
— За това, да. Не. Ще назначим свой служител, който да ръководи клона, докато организираме закриването му. Невъзможно е да ви оставим на сегашния ви пост.
— Точно това се надявах да каже — изкиска се Маркъс. — Това прави ли ме лош човек?
Ситрин не му обърна внимание. Изправи гръб и погледна ревизора право в очите.
— Пропускате нещо, сър. Има една стара счетоводна книга от Ванаи, която не представих на вниманието ви, защото не касае директно настоящата ревизия.
Парин Кларк премести стола си, за да гледа право към нея, и скръсти ръце на гърдите си.
— Във въпросната книга е вписан статутът ми като повереница на банката — продължи Ситрин. — Вписани са също точната ми възраст и датата, след която мога да подписвам законово обвързващи договори. Става въпрос за идното лято.
— Не виждам как това…
Ситрин обхвана с жест счетоводните книги, куповете с документи и свитъците пергамент, целия механизъм на банката.
— Всички тези договори са незаконни — каза тя. — Нямам законово право да сключвам каквито и да било сделки и споразумения. Има още десет месеца до пълнолетието ми.
Лицето на Парин Кларк беше същата любезно усмихната маска, която Ситрин помнеше от първата им среща. Е, изглеждаше като че ли мъничко по-блед сякаш, но за това Ситрин може и да грешеше. Самата тя преглътна, за да отпусне възела в гърлото си.
— Ако информацията в тази книга стане публично достояние — продължи тя, — банката ще трябва да отправи официална молба до губернатора с искане или той да гарантира лично плащанията по сделките с пари от градския бюджет, или да изиска по съдебен път раздадените суми във вид на кредити. Срещала съм се с губернатора и не ми се вярва, че ще го убедите да вземе пари от своите съграждани, за да ги върне на една банка, която бърза да напусне подопечния му град.
— И въпросната книга се намира къде? — попита Парин Кларк.
— В малък сейф, кутия, депозирана при губернатора на мое име в качеството ми на частно лице и отделно от банката. Ключът за кутията е оставен за отговорно пазене при човек, който няма интерес банката да развие успешна дейност в Порте Олива. Ако му кажа какво отключва въпросният ключ, спокойно можете да използвате тази документация за подпалки.
— Блъфирате. Ако това излезе на бял свят, ще ви обвинят във фалшификаторство и кражба. В измама. Ще прекарате остатъка от живота си в затвора, а ние ще изгубим малко пари, и толкова.