Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Имаме гост. По-добре ела.
Гедер скочи. Тръпки на лошо предчувствие плъзнаха по гръбнака му. Басрахип местеше поглед между него и вратата.
— Остани тук — каза му Гедер. — Ще се върна, щом мога.
Лерер вървеше в мълчание по коридорите. Слугите, вместо да жужат като пчели из стаите, бяха изчезнали бог знае къде. Баща му спря пред вратата на малката гостна. Сякаш понечи да каже нещо, но после само поклати глава, отвори вратата и влезе.
Стаята беше обзаведена така, че да създава уют и спокойствие. Свещи горяха в стойки от излъскано сребро, които удвояваха светлината им, и изпълваха стаята с аромат на пчелен восък и ухание на летен ден. Камината в ъгъла беше празна и покрита с налеп от сажди. От западния прозорец се сипваше светлина и подпалваше вълшебно светлата коприна на креслата. Момче със сива туника го погледна сериозно в очите и Гедер си помисли, че го познава отнякъде. На отсрещната стена имаше голяма картина, изобразяваща дракон със зелени люспи, надвиснал над фигурки, символизиращи тринайсетте човешки раси. А пред картината, вдигнал поглед към нея, стоеше крал Симеон.
Кралят се обърна.
Лерер се поклони и каза:
— Ваше величество.
Гедер се поклони с известно закъснение, сгъна се бързо в кръста: имаше чувството, че изостава от ситуацията. Момчето беше принцът. Принц Астер и крал Симеон.
— Радвам се най-после да се запознаем, Гедер Палиако — каза кралят. Използвал бе кръщелното име на Гедер и той прие това като разрешение да се изправи.
— Аз… ъ-ъ, благодаря ви. Аз също се радвам, ваше величество.
— Знаете, че според традицията принцът трябва да бъде поверен на семейство с най-добра репутация и чисто благородническо потекло. Семейство, което да се закълне, че ще го защити на всяка цена при нужда.
— Ъ-ъ — смотолеви Гедер. — Да?
— Дойдох да ви помоля да поемете това задължение.
— Баща ми тоест? Домът ни?
— Не мен иска — каза Лерер. — А теб.
— Аз… аз нищо не разбирам от деца. С цялото ми уважение, ваше величество. Нямам представа как се отглежда момче. Изобщо.
— Пази го — каза кралят. Тонът му не беше заповеден. Не беше официален дори. Беше тон на човек, който всеки миг ще го удари на молба или на молитва. — Просто го пази.
— В момента всички придворни или те обичат, или се страхуват от теб, момчето ми — каза Лерер. — Половината твърдят на висок глас, че си първият герой на Антеа от цяло поколение, останалите не смеят да споменат името ти от страх, че ще спреш погледа си на тях. Не съм сигурен, че това е добра причина да се нагърбиш с титлата на протектор.
— Ама аз не се нагърбвам — каза Гедер. — Ничий протектор не съм. По-добре ти, татко. Ти си виконтът на Сламенкърш.
— А вие сте баронът на Ибинлес — каза крал Симеон.
— Ибинлес? — измънка Гедер.
— Някой трябва да поеме именията на Маас — каза Лерер. — Явно това си ти.
— Ха — каза Гедер и усмивка разтегли устните му. — Виж ти.
Принц Астер стана и тръгна към него. Не беше високо момче. Гедер го беше мислил за по-висок. Имаше сивите очи и сериозното лице на покойната кралица, но формата на челюстта беше наследил от баща си.
— Дължа ви живота си, лорд Палиако — каза момчето. Гласът му звучеше така, сякаш фразите са били репетирани. — Ще се радвам да бъдете мой протектор и се кълна, че няма да ви посрамя като ваш повереник.
— Искаш ли да дойдеш при мен? — попита Гедер.
Церемониалното изражение на момчето се пропука. Сълзи напълниха очите му.
— Казват, че не мога да остана при татко — отвърна Астер.
Гедер усети как и неговите очи се пълнят със сълзи.
— И аз като теб изгубих майка си, когато бях много малък — каза той. — Може да ти бъда нещо като чичо, а? Или като по-голям брат.
— Аз нямам братя — каза Астер.
— Виждаш ли? И аз нямам — усмихна се Гедер. Астер също пробва да се усмихне. — Предполагам, че често ще се налага да ходим при татко ти на гости. И при моя. Боже, наистина ли ще си имам свое имение? Татко, ще си имам свое собствено имение!
— Така е — каза Лерер. — Изглежда, негово величество не е единственият сред присъстващите, който не иска да изгуби сина си.
Гедер почти не го чу. Тази сутрин беше герой. Сега имаше свое баронство и място в кралския двор, за което мъже се бяха борили и умирали. Сър Алан Клин щеше да оцапа гащите, като научеше, че си е създал враг в лицето на протектора на принц Астер.
— Благодаря ви, ваше величество. Приемам това задължение и тази чест и ще пазя Астер като очите си. Кълна се.
Кралят плачеше, по страните му се стичаха сълзи, но когато проговори, гласът му не трепна.
— Поверявам ви най-скъпото си, лорд Палиако. Ще… ще обявя решението си на церемонията по закриването на сезона. Ще се погрижа да ви настанят на място, което отговаря на новото ви положение. Днешният ден е светъл за кралството. Благодаря ви за това.