Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Началникът на стражата оглежда придворните, внезапно потънали в шокирано мълчание.
— Сър Франсис Брайън? — пита.
— Тук — казва сър Франсис. Пристъпва напред, а мъжете, с които е бил, се плъзват назад, сякаш вече не го познават, сякаш никога не са го познавали. Той се усмихва, черната превръзка на окото му оглежда сляпо стаята; не вижда приятели. — С какво мога да ви услужа? Имате ли нужда от помощта ми?
— Можете да дойдете с мен — казва началникът на стражата с някакъв мрачен хумор. — Защото вие също сте арестуван.
— Аз ли? — казва Франсис Брайън, братовчед на тази кралица, братовчед на предишната кралица, човек, сигурен в кралското благоволение след години приятелство. — За какво? Какво обвинение може да има срещу мен?
— Държавна измяна — казва мъжът за втори път. — Държавна измяна.
Гледам как двамата мъже излизат заедно, оградени от стража, и виждам до себе си херцога на Норфолк, Томас Хауард.
— Какво може да са направили? — питам. Специално Брайън е оцелял от хиляда опасности, бил е прогонван в изгнание от двора поне два пъти и се е връщал невредим всеки път.
— Радвам се, че не знаете — идва заплашителният отговор. — Заговорничат с лейди Мери, незаконородената дъщеря на краля. Кроят заговор да я измъкнат от Хънсдън и да я отведат с кораб, във Фландрия. Бих ги обесил заради това. Бих обесил и нея заради това.
Връщам се в покоите на кралицата: страхът ме преследва по петите през целия път. Дамите ме питат какво става и аз им казвам, че съм видяла арестуването на двама от най-верните приятели на краля. Не им разказвам какво каза херцогът на Норфолк. Твърде уплашена съм, за да изрека думите. Лейди Удс ми казва, че братовчед ми Хенри Кортни е бил изключен от Тайния съвет по подозрение, че е заговорничил в полза на принцесата. Възможно най-добре изигравам ролята на жена, потресена от необичайни новини.
— Не пишете ли на лейди Мери? — пита лейди Удс. — Не поддържате ли връзка с нея? С вашата бивша повереница? Макар всички да знаят, че я обичате и се върнахте в двора да ѝ служите?
— Изпращам писмата си само чрез лорд Кромуел — казвам. — Привързана съм към нея, разбира се. Пиша заедно с кралицата.
— Но не я насърчавате?
Хвърлям поглед през стаята. Джейн Болейн седи много неподвижно, наведена над ръкоделието си, почти сякаш изобщо не мисли за него.
— Разбира се, че не — казвам. — Положих клетва като всички други.
— Не съвсем всички — обажда се Джейн, като вдига поглед от ръкоделието си. — Синът ви Реджиналд напусна Англия, без да я положи.
— Синът ми Реджиналд изготвя доклад за краля по въпроса за брака с кралица Катерина и управлението на англиканската църква — казвам твърдо. — Лично кралят му го възложи, и Реджиналд ще отговори. Той е учен на служба при краля, какъвто е обучен да бъде. Работи за него. Верността му не може да бъде оспорвана, нито пък моята.
— О, разбира се — казва Джейн с лека усмивка, като свежда глава към работата си. — Нямах намерение да намеквам нещо друго.
Виждам Монтагю на вечеря, но не е лесно да поговоря с него, докато не разчистват масите и не засвирва музиката за танци. Кралят изглежда щастлив, докато гледа как Джейн танцува с дамите си, а после, когато го молят, се изправя на крака и кани едно от красивите новодошли момичета да танцува с него.
Откривам, че го наблюдавам почти сякаш е непознат. Много различен е от принца, когото всички обичахме толкова много, когато майка му беше жива и той беше втори син, много, много отдавна, преди четиридесет години. Станал е много едър и пълен, краката му, някога толкова силни и гъвкави, сега са криви, мускулите на прасците се издуват под изопнатите сини ленти на жартиерите. Коремът му под жакета е закръглен, но жакетът е толкова натъпкан с подплънки и с толкова гъсти шевове, че той изглежда по-скоро внушителен, отколкото дебел. Раменете му под грубите подплънки са по-широки от тези на който и да било як мъж, и тези подплънки и плата върху тях го правят толкова едър, че може да мине през двойна врата само когато е напълно разтворена. Гъстите му рижи къдрици оредяват, и макар да поръчва да ги решат и навиват грижливо, кожата на главата му все пак проблясва бледо през тях. Брадата му, която започва да се прошарва със сиво, расте рядка и къдрава. Катерина никога не му позволяваше да носи брада, оплакваше се, че драска лицето ѝ. Тази кралица не може да му откаже нищо, не би посмяла да се оплаква.
А лицето му — лицето му, сега зачервено от тромавото танцуване, грейнало към младата жена, вдигнала поглед към него, сякаш не може да си представи по-голяма наслада от това мъж, достатъчно стар да ѝ бъде баща, да стиска ръката ѝ и да я прегръща, когато танцът им позволява да се доближат — именно лицето му ме кара да се поколебая.