Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Никой не се присъедини към горчивия му смях.
— Внимавайте! — извика Оон-Ми. — Хвърлят скални късове!
Нечии ръце повалиха Иризис на земята. Разнесе се звучен удар, последван от вик на болка. Някой полетя надолу. Сблъсъците на тялото с острия склон долитаха дълго.
— Кой…? — уплашено рече тя.
— Ярл — отвърна Флид. — Беше добър човек. Не поглеждай натам, Зойл.
Последва звук от трошене на кости и шумно хранене. Големи късове месо биваха поглъщани лакомо.
— Клетият — каза Оон-Ми.
— Поне бе умрял преди това — мрачно отвърна скрутаторът. — Не се надигайте. Те ще опитат отново.
Деветнадесет
Почти се бе смрачило. Лиринксите скоро щяха да нападнат. Войниците все още стреляха, но това не спираше враговете. Ноктите им стържеха върху скалата съвсем близо.
Оон-Ми хвърляше камъни надолу, мърморейки злостно. На върха нямаше достатъчно големи късове, но Иризис пак долови няколко болезнени възклицания.
— Не можете ли да направите нещо, Ксервиш? — попита тя. — Какво стана с прословутата ви скрутаторска магия?
— Изхабих я по-рано.
Самият той също звучеше изчерпан.
— И то напразно.
— Всичко си има цена. Освен това скрутаторската магия има болезнени последици, макар да не обичаме да говорим за това.
— Защо? За да поддържате мита за скрутаторската неуязвимост пред нас, простосмъртните?
— Ти го каза. Какво е това?
Иризис също го чуваше — жуженето на ротор. Появата на въздухоплава породи повей.
— По-живо — кресна Флид. — Лиринксите се хвърлят напред.
Той и спътниците му бързо се заизкачваха по въжената стълба. Иризис бе привързана с въже. Въздухоплавът се отдалечи с по-голяма бързина от пристигането си — това бе показателно за укрепването на полето.
— Ето че научихме нещо — рече скрутаторът, докато помагаше на Иризис да седне в края на каютата.
— Че не е трябвало да се раждаме!
Думите й звучаха горчиво, но не съдържаха такова чувство. Напротив, отдавна не се бе чувствала толкова добре, макар да не можеше да си изясни причината.
— Какво смятате за видяното от Зойл? — продължи тя.
— Че лиринксите са открили начин да източват възловите точки.
— Как?
— Не зная. Известно ни е много малко за начина им на разсъждаване и методите им на работа. Сред тях има мистици, които са не по-малко могъщи от скрутаторите, макар да използват силата си по различен начин.
— Но пак използват полето?
— Да, ала не чрез кристали и контролери.
— Чувала съм за някакви шпиониращи гъбовидни устройства.
— През последните няколко години успяхме да пленим няколко, но не и да научим как функционират.
— Защо не?
— Те са отгледани — или плътоформирани — с определена цел, например наблюдение. Но щом ги пленим, те умират, ако изобщо са живи. Като цвете, откъснато от градината му.
— И смятате, че са успели да създадат устройство, което поглъща излъчването на възловите точки?
— Така изглежда. Възможно е кланкерите ни да са претоварили този възел и да са го пресушили, а после лиринксите да са сътворили устройство, което да прави същото. Няма значение. От значение е единствено фактът, че те притежават тази способност.
— Не може да е толкова лесно, иначе щяха да го правят навсякъде. Колко възлови точки угаснаха? Четири в рамките на година?
— Пет, ако броиш възловата точка край фабриката. Макар че нейното излъчване още не е изчезнало напълно.
— Има нещо, което не разбирам — каза Иризис. — Как така въздухоплавът успя да ни отнесе до възловата точка, след като тя бе на практика мъртва?
— Въздухоплавите са построени с максимално олекотена конструкция — роторът консумира изключително малко енергия, хиляди пъти по-малко от нужната на един кланкер. Освен това явно си забравила, че ние използвахме друго поле.
— Какво ще правим сега?
— Продължаваме надолу по крайбрежието, към следващия угаснал възел.
— Далече ли е?
— Ще пристигнем още преди зазоряване.
— Хубаво. — Тя се сви в седалката, но отново се размърда. — Скрутаторе?
— Казах ти, че не е нужно да ме наричаш така, когато сме сами.