Тетрарх [bg]

Флид се засмя сухо.

— Временен скрутатор Хлар. Радвам се да ви видя отново. Изглеждате добре.

— Никога не съм се чувствал по-добре. Защо се върна?

— За да се убедя в причината за отслабването на възловите точки.

Единственото око на Джал-Ниш се присви.

— И каква е тя?

Не му казвай, молеше се Иризис. Това е единственият ти коз.

— Лиринксите източват полето от тях.

Смехът на Хлар я накара да настръхне.

— Вярвам, че вече отхвърлихме тази възможност, Ксервиш. Вече е прекалено късно. Сега ти не си скрутатор, не си дори и гражданин. Ти си нищо! Никой не се интересува от думите ти. Как ти се струва това? Оскърбително? Ти си невидим, Ксервиш.

— Предвид нещата, които скрутаторите ми причиниха като млад, нямам никакво желание да остарявам сред тях.

— Виж ти. Не бях останал с подобно впечатление.

— Не е трудно да бъдете заблуден, Джал-Ниш. Несъмнено сте брилянтен, но виждате само нещата, които се намират право пред вас.

Хлар се прозина.

— Все същите псевдоостроумни и беззъби подмятания. В един момент става отегчително, Ксервиш.

Последва дълго мълчание, по време на което Иризис бе сигурна, че чува някакво цъкане. Дали не идваше от кристала? Тя се опита да узнае повече, но индикаторът не й показа нищо.

— Но на теб, Иризис, съм готов да предоставя втори шанс. Едва при последното ти бягство осъзнах същинската ти талантливост. Нужни са ни хора като теб.

За какво говореше той? Сигурно за начина, по който бе използвала полето срещу онази гадателка.

— Приеми, Иризис — с привиден шепот заяви Флид. — Това е единственият ти шанс.

— Зная що за човек си, Джал-Ниш — каза тя. — Мислиш ли, че бих се оставила в ръцете ти?

— Но ти вече се намираш в тях. Не съм дошъл сам. Как смяташ, че ви открих толкова бързо?

— Не се съмнявам, че предстои да обясните — подметна Ксервиш Флид. — Вие никога не пропускате да демонстрирате замислите си.

— Нещо, което ти никога не правиш! — изръмжа Хлар. — Нямаш избор, Иризис. Така или иначе ще дойдеш с мен. Но за теб ще е по-леко, ако се съгласиш доброволно.

— Няма да си правя труда — отвърна Иризис колкото се може по-небрежно, следваща примера на Флид. — Все пак благодаря.

Джал-Ниш сигурно бе очаквал подобен отговор. Той щракна с пръсти. Разнесоха се стъпки.

— Шестима войници, въоръжени с арбалети — прошепна Флид в ухото й. — И Юлия е зад тях.

Разбира се. Юлия можеше да открива хора, притежаващи талант за Изкуството. Достатъчно бе Джал-Ниш да й нареди да следи за тях. Защо Флид не беше осъзнал това? Защо тя самата не се бе досетила?