Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Хрущене по склона оповести приближаването на групата. Флид раздаваше нареждания.
— Зойл, застани там. Оон-Ми, премести се. Ти, Иризис, остани където си и се постарай да се настаниш удобно. Процедурата може да се проточи.
Заеха местата си.
— Започваме ли? — попита скрутаторът. Макар че официално той вече не заемаше тази длъжност, Иризис не можеше да мисли за него по друг начин.
— Готова съм. — Сляпата протегна прибора напред.
— Аз ще го взема.
Флид го издърпа от ръцете й.
— Какво правите? — Тя напразно опипа въздуха около себе си.
— Знаеш какво правя. И защо. — Ксервиш се отправи навътре в пещерата. — И твоят ред ще дойде.
— Какво трябва да правя?
— Просто дръж нещата под око. За всеки случай.
Той подхвърли водното конче във въздуха. То се завъртя, а когато се отпусна, Зойл се провикна:
— Очите сияят!
— Успокой се, момче — изръмжа Флид. — Не се намираш в цирка. Открий полето, Иризис.
Тя хвана индикатора си с две ръце и извика образа. За тази цел не й беше нужно зрение.
— Виждам го.
— Кажи ми как изглежда?
— Отделните ивици се движат по-бързо и са повече. Сега оформят почти пълна осмица, като две долепени корони.
— По-добре, но все още далеч от пълно възстановяване. Задръж образа. Оон-Ми?
— Готова и нетърпелива, сър — отвърна занаятчията. Иризис почти можа да види усмивката й.
Гласът на Флид бе придобил пълна сериозност.
— Ще контролираш притока на енергия много внимателно. Ако се включи обратно във възела и образува затворен кръг, много бързо ще излезе от контрол, а аз ще съм безсилен да го спра. Поддържай слаб прилив. Усетиш ли рязко изменение, прекъсни веднага.
— Разбрано, сър.
— Аарп, на теб се пада най-трудната част. Надявам се, че ще се справиш.
Момчето се изду от гордост.
— Няма да ви разочаровам, скрутаторе.
— Постарай се да е така, иначе лично ще те предам за закуска на онзи лиринкс.
Флид отново се раздвижи. Докато минаваше край Иризис, скрутаторът доближи устни до ухото й:
— Наглеждай момчето.
— Бих, ако не бяхте унищожили очите ми.
— Знаеш какво имам предвид — изръмжа той.
— Все още не сте ми казали какво да правя, сър — изписка Зойл Аарп. Макар и едър на вид, той все още говореше с юношески неукрепнал глас.
— Не съм ли? С този прибор ще насоча енергия обратно във възловата точка. Надявам се, че това ще породи слаба аура. Ти трябва да се съсредоточиш върху тази аура — тя е ключът към разрешаването на проблема с гаснещите възли. Започни!
Иризис чу слабото дрънчене на сребърно и златно фолио. Полето стана по-ярко — не бе увеличило силата си, тя просто го виждаше по-ясно.
— Започни да подаваш енергия, Оон-Ми.
Съвсем елементарно умение, ключово за един занаятчия, а непостижимо за Иризис. В мига преди излъчването да потече, тя завиждаше на Оон-Ми, може би дори я мразеше.
— Не виждам нищо — обади се Зойл. — Сигурен ли сте…
— Млъкни, хлапако! — прекъсна го скрутаторът. — Още не сме започнали. Ще ти кажа…
Зойл изхлипа. Иризис тактично прочисти гърло, с което накара Флид да замълчи. Младежът бе особено чувствителен и определено не бе свикнал с грубия изказ на скрутатора.
— Увеличи съвсем малко, Оон-Ми.
Процесът се проточи. Ксервиш Флид продължаваше да изисква по-силно излъчване, което да подхранва странната му магия, а Зойл Аарп не спираше да се вглежда и да обявява, че аура не се забелязва.
— Няма да издържа още дълго — оплака се Оон-Ми след половин час. Гласът й бе напрегнат и глух. — Става все по-трудно да удържам прилива.
— Ще трябва — каза Флид. — Още не сме открили нищо.
— Може би няма нищо за откриване — промърмори Иризис. — А може би ще е необходима повече енергия, отколкото тази точка е в състояние да предостави. Какво ще стане тогава?
— Не ми казвай как да си върша работата! Не съм идиот!
Оон-Ми предостави по-силно излъчване.
— Виждате ли нещо? — промълви тя.
— Не. Зойл?
— Нищо, сър.
— Не мога да увеличавам повече — каза Оон-Ми. — С цялото ми уважение, сър, намирам се на предела на силите си.