Тетрарх [bg]

— Не се надявайте — тросна се Иризис. — Откакто ме ослепихте, нямам никакво намерение да се доближавам до вас.

— Предупредих те, но ти не можеше да не си завреш носа.

— Опитвах се да ти помогна!

— Което говори още по-лошо за теб! — весело каза скрутаторът.

— Вървете си. Повече не искам да ви виждам.

Осъзнала иронията на думите си в настоящия контекст, Иризис се засмя. Трябваше да избухне или в смях, или в сълзи. Ксервиш Флид се присъедини към веселието й.

И последният кристал беше готов. Иризис го инсталира и провери устройството с пръстите си. Завършено, то притежаваше изострена прилика с водно конче, макар и само с един чифт криле.

— Харесва ми да гледам как работиш. Ръцете ти са толкова красиви. А опитната увереност, с която се движат, обогатява красотата им.

Иризис издигна пръсти пред невиждащите си очи.

— Харесва ви онова, което правих с тях снощи, и искате да си заслужите още.

— Признавам. След онези мъчения преди тридесет години бях престанал да се надявам, че някога отново ще изпитам това удоволствие.

Думите му я изненадаха.

— Тридесет години? Дори и човек като вас би трябвало да е обграждан със значително женско внимание. Все пак вие сте скрутатор, а много жени намират властта за… привлекателна.

— И ти си една от тях.

— Така изглежда.

— Преди теб ми липсваше храбростта да се разголя.

— Наистина ли? Дори един скрутатор трябва да признава слабостите си.

— Бивш скрутатор. Освен това ти рискуваш живота си с близостта си до мен.

— Смятам, че в настоящия момент наградата за главата ми е почти колкото вашата.

— Не е, но те очаква мъчителна смърт, когато те заловят.

— Когато?

Побиха я тръпки. По-рано никога не го бе чувала да говори по такъв начин.

— Скрутаторите не биха си позволили унижение. Те ще ни заловят и изправят на съд, дори и ако им се наложи да ни преследват цял живот. Никога няма да се предадат.

— В такъв случай ние не можем да направим нищо — каза тя, стараейки се да звучи небрежно. — Нека продължим със своята си работа. Приборът е готов.

— Ще повикам останалите.

След като скрутаторът се отдалечи, Иризис започна да диша дълбоко, за да се успокои и подготви съзнанието си за предстоящата процедура. Това, което скоро щеше да опита, щеше да бъде по-трудно от всичко, което бе правила досега. Грешките бяха недопустими, животът на Флид зависеше от това. Тя се бе вкопчила в надеждата, че по някакъв начин скрутаторът ще успее да ги спаси, въпреки нещата, които й бе казал току-що. Но ако той умреше, с тях щеше да е свършено.