Тетрарх [bg]

Излъчването се увеличи отново. Вече в него ясно се усещаше треперене. По челото на Иризис изникнаха капки пот.

— Достатъчно, сър — просъска тя.

— Не спирайте!

Лошото предчувствие още по-силно захапа Иризис. Треперенето се превърна в разтърсваща вибрация, която би могла да разкъса кланкер.

— Главата ми! Спрете! Спрете! — простена Зойл.

Иризис отново го докосна.

— Всичко е наред, Зойл. Скрутаторът няма да допусне да ни се случи нещо.

Неочаквано вибрацията придоби увеличение в гигантски пропорции. Оон-Ми опита да спре излъчването, ала то бе затворило веригата, излизайки извън контрол. Тя изхриптя. Зойл Аарп рухна на земята, сгърчен. Иризис можеше да усети яркостта на излъчването върху кожата си.

Скрутаторът се намираше от лявата й страна — тя можеше да види изкривяването в полето. Дъхът му излизаше с накъсано съскане. Иризис долови миризмата на опърлена коса.

— Флид?

Той не отговори. Не можеше. Енергията се обвиваше около него подобно на змия. И в него. Ако Иризис не направеше нещо, всички те щяха да умрат.

Размахът на ръцете й уцели нажежения прибор и го изтръгна от скрутатора. Захвърленото приспособление се удари в стената на пещерата със звън. Деликатните метални нишки се разкъсаха. Кристалите се разпиляха по пода.

Притокът секна моментално, сиянието изчезна. Останаха да се чуват единствено сподавените стенания на Зойл.

— Оон-Ми? — провикна се Иризис.

— Добре съм — отвърна занаятчията между изхрачванията си.

— Скрутаторе?

Първите звуци, отронили се от устата му, бяха неразбираеми.

— Ще оживея — промърмори сетне Флид.

— Зойл? Зойл!

Иризис пролази до младежа. Той лежеше на една страна, свит.

— Изглежда е получил пристъп — каза Оон-Ми.

— Точно от каквото имахме нужда. — Скрутаторът отново бе възвърнал обичайната си хапливост.

— Вие го предизвикахте — остро каза Иризис.

— Провалим ли се, умираме — рязко заяви Ксервиш Флид. — Успеем ли, може и да оцелеем. Това е най-ясният начин, по който мога да ти го кажа. Устройва ли те?

— Но вие му наредихте да рискува живота си. Сторихте същото и с Оон-Ми.

— Е, и? Момчета на неговата възраст всеки ден рискуват живота си в армията.

— Но Зойл не е в армията.

— Само защото разполага с умение, което ни е нужно. Ако се провалим, на всички ще се наложи да се сражават, за да оцелеят, включително на хора като теб и Оон-Ми. И като мен!

— Идва на себе си — каза Оон-Ми.

— Крайно време беше! Изправи се, момче, и ни кажи какво си видял.

— Аура, сър — дрезгаво рече занаятчията. — Не се задържа дълго, но образът беше ясен.

— И какво представляваше той?