Тетрарх [bg]

Той се отдалечи, за да се появи обратно след около час:

— Не отиваме във фабриката. Поне не веднага.

— Значи все пак сте се вразумили.

— Не, ти ми показа, че вече не мога да разчитам на теб и че ще трябва да открия друг начин.

Флид отново я остави. Иризис не каза нищо. Думите му я бяха жегнали дълбоко през пристъпа на самосъжаление. Тя го бе провалила. Никой досега не й бе казвал нещо толкова лошо.

Пипнешком Иризис напусна кабината и продължи, вкопчена за въжените перила. Роторът се въртеше тихо. Когато достигна кърмата, ръката на скрутатора — разпозна я по допира — я улови.

— Ако продължиш, ще се озовеш във въздуха — грубо рече той. — И тогава няма да имам никаква полза от теб.

— Съжалявам. — Иризис се притисна до гърдите му. Флид я обгърна с ръце. — Просто не разполагам с вашата сила, Ксервиш.

— Не съм толкова силен, колкото си мислиш.

— Как възнамерявате да разчетем възловата точка на фабриката?

— Във всеки случай не възнамерявах да приземим въздухоплава пред портала на завода и да помоля Джал-Ниш за помощ. Ти какво предлагаш?

Жената помълча за момент.

— Какво ще кажете за стария вход, през другата мина?

— Мисля, че отдавна е блокиран.

Тя обърна лице по посока на въздушната струя на ротора. Златиста коса се разля зад нея.

— Има и други входове, по-високо, но несъмнено ще са охранявани. Освен това асансьорите са единственият начин да се спуснем.

— Тамошните пазачи надали ще са бдителни като колегите си от главната шахта.

— А и под земята ще ни е по-лесно да използваме някаква измама — додаде Иризис.

— Ще се разпоредя. — Флид я остави и пое към пилота.

Иризис продължаваше да се измъчва от безпокойство. Може би скрутаторът не се нуждаеше от по-обстойно планиране, но самата тя обичаше да организира всичко до най-малката подробност, а също и да изготвя резервни варианти — в случай че нещо се обърка. Без това си изчерпателно усърдие надали в момента щеше да се намира сред живите.

Точно преди зазоряване въздухоплавът спусна нея и скрутатора отвъд върха край фабриката. Двамата бяха решили да тръгнат сами, защото не се осмеляваха да вземат други придружители в подземията.

Цял ден се криха в един изоставен тунел, а по здрачаване се отправиха към един от входовете, затулен с решетка. Миналата есен кланкерите бяха използвали този път, за да пресекат планината.

С помощта на някаква магия от страна на Флид, която той не обясни, двамата без проблем избегнаха самотния пазач и се озоваха вътре. Тези тунели бяха станали безполезни още преди век, само че все още стояха незапълнени. Иризис и скрутаторът успешно достигнаха първо ниво. Тук започваха същинските им проблеми: единственият източник до долните нива бе въженият асансьор, а той щеше да бъде по-сериозно охраняван.

— Човек би си помислил, че ще вземат да разчистят — отбеляза Флид, след като Иризис се спъна последователно в окъсано въже и счупена ръчна количка, пълна с окъсани работни престилки.