Истинската история за носа на Пинокио [bg]

141

Когато Бекстрьом се събуди в големия си апартамент в „Гранд Хотел“, настроението му беше отлично. Той си поръча закуска в стаята и докато поемаше бърканите яйца, колбаса и бекона, стимулира допълнително и без това добрия си апетит с помощта на изпълнени с желание фантазии за глада, който към този момент би трябвало да е налегнал Исак.

След това той се обади на приятелката на Марио, Пита, и я попита дали е възможно да се срещне с нея. Имаше няколко въпроса, които би искал да ѝ зададе, във връзка с една колекция от руско изкуство, за която тя вероятно вече е чела във вестниците.

Пита, изглежда, също беше в най-доброто си настроение. Комисар Бекстрьом бил „мнооого добре дошъл“ и тя можела да се срещне с него още след час в нейното и на Марио ново жилище в Карлберисканален, където тя от известно време беше изцяло заета със заключителните подробностите по оформянето на интериора.

Бекстрьом напъха всичко, което му беше необходимо, в старата чанта на Пиянкинг и поръча такси до наподобяващата дворец къща край Карлберисканален, където неговият стар приятел, строителят, понастоящем предлагаше най-сигурните жилища на избраната група от възрастни граждани, които притежаваха по-голямата част от Швеция и където очевидно Кръстника и Пита бяха сложили ръка на целия най-горен етаж в къщата. „Хамилтон — Грималди“, прочете Бекстрьом на голямата позлатена табела на външната врата. Което на свой ред би трябвало да означава, че Пита беше роднина на суперагента Карл Хамилтон от всички книги на единствения писател в тази страна, който с право можеше да се нарече такъв. Въпреки всички злонамерени слухове, които беше чул в последно време, че той сега започнал да пише гей романи. „Колко вярно можеше да е това? Също толкова вярно, колкото, че папата раздава нафора, сложил на главата си зелената шапка на Ян Ловеца“, помисли си Бекстрьом, поклати глава и натисна звънеца.