Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отвърна Пита. В това отношение нямаше никакъв проблем с паметта ѝ. По родословното дърво на аристокрацията тя можеше да се разхожда напред-назад дори да я събудеха посред нощ, тъй като беше роднина с, общо взето, всички, които бяха част от него, и се беше срещала с повечето от тези, с които можеше да се говори. Баба ѝ била родена през 1880 година, моминското ѝ име било Левенхаупт, графиня по рождение, а когато навършила двайсет години, сключила брак с два пъти по-възрастния от нея граф Густав Йилберт Хамилтон. Глава на вестготския клон на големия род Хамилтон, голям земевладелец, рицар, ловец, придворен, а също така и личен приятел както на Оскар II, така и на Густав V.
— Дядо ми е бил много красив мъж — заключи Пита. — Той имал типичната Хамилтонова осанка, както обичаме да казваме в семейството. За съжаление, той също така имал и типичния Хамилтонов ум, така че на милата ми баба Еба невинаги ѝ е било много лесно.
— А тя какво е правила? Еба, имам предвид?
— Тя правела, каквото са правели всички — каза Пита, която не можеше да скрие изненадата си от въпроса. — Общувала с всички останали, както правели хората по това време. Тя дошла в двора, когато Густав V наследил трона след Оскар. Била включена в свитата на неговата съпруга, кралица Виктория, въпреки че тя била значително по-млада от останалите придворни дами. Именно тогава се озовала при принц Вилхелм и Мария. Мария Павловна била обаче още по-млада от баба. Освен това Еба вече имала три деца и можела да дава съвети на Мария, когато дойдело време да си има бебе. Баща ми, Арчи, бил най-възрастният впрочем. Той е роден през 1901 година, в това съм напълно сигурна. Тази година е лесна за запомняне.
— Случило ли се е нещо специално през 1901? — попита Бекстрьом. — В семейството, имам предвид.
— Не — отговори Пита. — Защо да се е случило?
— Каза, че тази година е лесна за запомняне. Затова попитах.
— Винаги ми е било лесно с тези години, които се намират в началото — обясни Пита. — Като 1901, която е съвсем в началото. Ако ме попиташ кога почина татко Арчи обаче, за това нямам никаква представа. Знам, че трябва да е беше някъде през седемдесетте години, но кога точно, не помня. Тази година не е в началото, ако господин комисарят разбира какво искам да кажа.
— Разбирам — каза Бекстрьом, на когото до този момент беше станало ясно, че и Пита беше благословена с типичния Хамилтонов ум.
— Разбрах, че твоята баба Еба и Мария Павловна са станали много добри приятелки — продължи Бекстрьом, който не искаше да заседне в задънената улица на Хамилтонови.
— Защо мислиш така? — попита Пита.
— Като се имат предвид всички подаръци, които тя е получила от Мария, когато Мария се завърнала в Русия — поясни Бекстрьом и посочи към снимките на масата пред тях.
Не било чак толкова чудно, според Пита. Това били предимно дреболии и Мария ги подарила по простата причина, че не можела да ги мъкне със себе си обратно в Русия. За чак толкова горещо приятелство между Еба и Мария Павловна едва ли някога е можело да става въпрос.
Нито семейство Хамилтон, нито Левенхауптар обичали чак толкова руснаците. По напълно човешката причина, че те, общо взето, се били срещали с тях във връзка с различни сражения през един период от три столетия и най-вероятно хиляди от нейните роднини били загубили живота си по време тези мъжки срещи.
Не изглежда да са завързали някакви по-близки лични връзки. Наистина в началото, когато Мария пристигнала в Швеция, те се състезавали да се пързалят със сребърен поднос надолу по стълбите в голямата зала в Оукхил, но след като баба Еба я била три пъти подред, Мария изгубила интерес към нея и я заменила с една от своите камериерки, която била толкова плашлива, че обикновено се спускала заднешком и закривала очите си, когато потегляла.
Бабата на Пита била изключително умела ездачка, забележителна както в скачането, така и в дресурата, а освен това се грижела и за здравето си. Еба нито пушела, нито пиела, докато Мария пушела като съдрана печка и пиела като всички членове от мъжки пол на династията Романови.
— Да вземем тази запалка например — каза Пита. — Почти съм сигурна, че тя я е дала на баба, за да я дразни, понеже знаела, че не пуши.
— А онзи големият сервиз? — настоя Бекстрьом.
О, за него обяснението било още по-просто, защото нейната баба го получила от принц Вилхелм, а не от Мария. Сред всички семейни документи имало и едно писмо за дарение, което потвърждавало този факт. Принц Вилхелм бил много деликатен и чувствителен млад мъж. Няколко години по-млад от нейната собствена баба Еба. Разводът с Мария дълбоко го наранил. Да се храни от сервиза, който бившата му съпруга му подарила на сватбата, било немислимо за него.