Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Той обеща, че няма да го прави тук. Закле се, че може да се контролира.
- Кой? - попитах тихо. Да, правителството ни му беше дало име, но това бе същото правителство, което не желаеше да даде име на нашия Джон Доу.
- Ван Андерс - изрече шепнешком името. Вдигна поглед, и под шока се виждаше изненада. - Другият детектив каза, че знаете, че това е Ван Андерс.
Страхотно. Няма нищо по-хубаво от това да даваш повече информация на заподозрения, отколкото той ти дава на теб.
Свих рамене.
- Без свидетели е трудно да си сигурен.
Нещо като надежда проблесна в погледа му и той започна да възвръща част от цвета си.
- Мислите, че това може да е някой друг? Да не е Ван Андерс? Прехвърлих отново папките и Хайнрих трепна. Открих тънката папка със снимка на Ван Андерс и двете жени. Показах му снимката.
- Ван Андерс заедно с жертвите от снощното клане.
Той трепна на последната дума и цветът, който бе започнал да се връща на лицето му, отново започна да изчезва. Устните му изглеждаха безкръвни. За секунда помислих, че може да припадне. Преди никога не ми се е случвало заподозрян да припада.
Гласът му прозвуча като задъхан шепот.
- Значи е той. - Облегна челото си на масата.
- Имаш ли нужда от вода или от нещо по-силно? - попитах. Макар че чистото кафе беше най-силното, което можех да му дам. Съществуваха правила относно даването на алкохол на заподозрени. Той бавно вдигна глава, но изглеждаше ужасно.
- Казах им, че е луд. Предупредих ги да не го включват.
- На кого си казал? - попитах.
Той се изправи леко.
- Съгласих се да дойда тук, въпреки преценката си. Знаех, че екипът е сформиран прекалено бързо. Когато прибързваш при такава задача, нещата завършват зле.
- Каква задача? - се поинтересувах.
- Да ви вербуваме за мисия.
- Каква мисия? - поисках да знам.
Той поклати глава.
- Вече няма значение. Някои от хората ни са ви записали на видео, докато вдигате мъртвец в местно гробище. Той не е изглеждал достатъчно добре за целта на работодателите ми. Изглеждал е като зомби, а това не е достатъчно добре.
- Достатъчно добре за какво? - попитах.
- Да се излъжат хората в една държава, че лидерът им е още жив.
- Коя държава? - се поинтересувах.
Той поклати глава и по устните му премина призрачно подобие на усмивка.
- Няма да се задържа дълго тук, г-це Блейк. Тези, които са ме наели, ще се погрижат за това. Или ще се потрудят да ме освободят скоро, без обвинения, или ще ме убият.
- Изглеждаш спокоен относно това - отбелязах.
- Вярвам, че ще си тръгна свободен.
- Но не си убеден - констатирах.
- В живота малко неща са сигурни.
- Знам едно нещо, което не е сигурно - казах.
Той само ме погледна. Мисля, че беше казал повече, отколкото бе възнамерявал. Така че щеше да се опита да не казва нищо.
- Довечера Ван Андерс ще убие още някого.
Очите му бяха мрачни, когато отговори:
- Преди години работех с него, преди да разбера какво представлява. Не трябваше да му вярвам, че контролира яростта си. Трябваше да се досетя.
- Работодателите ти просто ще оставят Ван Андерс да убива още жени?
Той ме погледна. Отново не можех съвсем да разгадая изражението му. Решителност, вина, още нещо.
- Знам къде се намира Ван Андерс. Ще ви дам адреса. Знам, че работодателите ми биха желали да умре. Превърнал се е в тежест. Получихме адреса от него. След това не се юрнах навън, защото, за разлика от филмите, знаех, че няма да ми бъде позволено да присъствам на залавянето. Отрядът за бързо реагиране -еквивалентът на спецчастите в Сейнт Луис, щяха да ръководят шоуто. Когато има хора, които могат да влязат, покрити с брони и въоръжени с напълно автоматични оръжия, останалите от нас са на заден план.
Отворих последната папка и му показах мъжа, когото бяха разпънали на стената.
- Ван Андерс защо ви е бил нужен? Това убийство не е неговият тип.
- Не знам за какво говорите.
Щеше да отрича, хубаво. Дори и да можехме да го свържем с това, се съмнявам, че щяхме да можем да го задържим толкова дълго, колкото бе необходимо, за да се яви на съд.
- Знаем, че ти и екипът ти сте го извършили. Дори знаем и причината. - Ако Брадли казваше истината, бях наясно с причината.
- Нищо не знаете. - Звучеше много убеден.
- Било ви е наредено да го убиете, защото е избягал. Избягал от хора като теб и като Ван Андерс.
Тогава той ме погледна и изглеждаше притеснен. Чудеше се колко знам. Не много. Но може би бе достатъчно.
- Чия беше идеята да го разпънете?
- На Ван Андерс. - Изглеждаше сякаш е глътнал нещо вкиснало.
След което се усмихна леко. - Няма да има значение, г-це Блейк. Няма да видя съдебната зала.