Ангелите не оцеляват на леда

— Нищо, просто ми е интересно защо.

— Това е свързано с кариерата ми — кратко отговори тя. — Ако не си строг в бизнеса — нищо няма да постигнеш.

— А какво искате да постигнете вие? Висок пост?

Тя замислено поклати глава и неочаквано отново се усмихна — меко и сякаш дори неуверено.

— Искам само едно: независимост. А независимост могат да дадат само парите. Аз ще градя кариерата си точно до момента, когато спечеля достатъчно.

Антон не беше напълно съгласен с такава позиция, но не се захвана да спори. Какъв смисъл има? Важното беше, че научи каквото искаше да научи. И за Владимир Власов, и за неговата началничка Олга Виторт.

Поиска сметката и Олга веднага извади портмонето си и сложи в папката с касовата бележка парите за изпитото кафе. Антон оцени този жест и не възрази, макар че сумата нямаше да го разори. Жената се стреми към независимост, защо да й пречи?

Още щом излязоха от заведението, за огромно учудване на Антон Стьопка хвана Олга за ръка.

— А ще дойдете ли с нас на люлките?

Гледай ти. Стьопка дори не се доближаваше до Лиза, а ако тя се опиташе да го прегърне — старателно се измъкваше.

В днешните планове на Антон Сташис не влизаха люлки. Трябваше да отведе децата при Еля и да хуква за Москва. Изразително погледна часовника си.

— Не сме се разбирали за люлки — отговори твърдо. — Аз трябва да се върна на работа.

— Иихх, тате — захленчи Стьопка, при това кой знае защо дърпаше за ръката Олга.

— Стьопа! — строго каза Василиса. — Ти какво, не чу ли? Татко трябва да върви на работа.

— Ами нека той отива на работа, а ние с леля Олга ще отидем на люлките.

— Не, Степан, днес няма да стане — напълно сериозно отговори Олга. — Ако се бяхме уговорили с теб предварително за това — друга работа. Но нали не сме се разбирали. И аз трябва да вървя на друго място.

— А ако после се разберем, ще дойдете ли с нас да се люлеем? — не пускаше ръката й момченцето.

— Ако се разберем — непременно. Нали сме големи хора, а големите винаги първо се уговарят. Нали така?

— Да — важно кимна Стьопка и с явна неохота пусна ръката й.

Те се сбогуваха на паркинга и всеки пое в своята посока. Стьопка изглеждаше разстроен. Вася се беше замислила за нещо.

— Кога ще си дойдеш? — тъжно попита момиченцето, когато слезе от колата пред къщата, където живееше Еля. — Утре ли?

— Не обещавам — честно отговори Антон. — Нали разбираш, това не зависи от мен. Такава ми е работата.

— Разбирам, тате. Ами Олга…

Тя млъкна смутено.

— Какво за Олга?

— Тя ще дойде ли пак при нас?

Антон притисна металното кръгче на електронния ключ до ключалката и побутна портичката.

— Едва ли.

— Но нали е твоя позната?

— Не съвсем. Трябваше да я питам нещо по работа. Сигурно повече няма да се видим. Защо? Тя хареса ли ти?

Вася неопределено сви рамене и изведнъж изтърси:

— Тя е по-добра от твоята глупава Лиза! Умна и добра! А твоята Лиза е лоша! И с нея е студено.