Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Очите на момиченцето се напълниха със сълзи и то стремглаво се втурна към къщата, за да не се разплаче пред баща си и брат си. Стьопка гледаше подир нея объркано и се чудеше дали да ревне от солидарност, или бавно, както е редно за голям човек, да се качи по стълбището. В крайна сметка момченцето избра втория вариант и махна отгоре на баща си.
Сърцето на Антон се късаше. Но какво да се прави, щом работата му е такава…
Бяха се разбрали да се видят на „Петровка“, там беше удобно на всички. Фьодор Улянцев поглеждаше Сташис и Дзюба с недоверие, те постъпваха някак странно за оперативни работници: фактически убеждаваха Фьодор да си присвои всички лаври за разкриването на няколко престъпления, и то не на някакви си апашки истории, а на истински убийства.
— Та нали ти обиколи местата, където е възможно да се преправи травматик, но първо си търсил хора, които може да са видели там Ламзин, и не намери нищо. Не намери, нали така? — напористо каза Дзюба.
— Ами да — съгласи се Фьодор, — не намерих.
— А после си се насочил към друг човек, към Власов. — Антон постави пред Фьодор снимка. — Бивш ученик на Болтенков, който е имал основания да отмъсти на своя учител. Научил си, че навремето Болтенков е продал за пари своя най-добър ученик, шампион на Русия, на друг треньор, на Людмила Волинец.
— Откъде съм го научил това?
— Ето, тук е написано всичко. — Дзюба хвърли на бюрото дебела папка. — Учи думите. Срещнал си се с първата съпруга на Болтенков и тя ти е разказала. Не се съмнявай, така си беше в действителност. Ако има нещо — може да бъде разпитана, тя ще потвърди за протокол. И си започнал да проверяваш Власов. Но в началото пак неуспешно. А после си получил оперативна информация, че хора, които по някакъв начин са пакостили на Власов, докато той е градил спортна кариера, са пострадали — също по един или друг начин. Така си достигнал до неразкритото убийство на полицай от Перм, който срещу голям подкуп е участвал в комбинация по замяна на неудобен съдия с удобен. Точно така си стигнал и до Галина Носуленко. И на тази мисъл те е навело покушението срещу бизнесмена Ханджумян, чийто син се занимава с фигурно пързаляне. Копнал си по-надълбоко, поговорил си с хора и си изяснил, че заради Ханджумян се е провалила кариерата на Власов като треньор. Тук Баглаев няма да ти възрази, защото за Ханджумян ние вече говорихме с него и той май се съгласи с нас.
— И пак не върви — опъна се отново Улянцев. — Ахмедич прегледа експертизата на куршума и гилзите по Ханджумян, там оръжието е друго. Пак преправен травматик, но друг.
— Етооо! — На това място Дзюба направи многозначителна физиономия. — И ти, умен и амбициозен детектив, си започнал да работиш с разрешителната система, и то не само по Власов, но и по неговото най-близко обкръжение, тъй като Власов има непробиваемо алиби. И знаеш ли какво си открил? Открил си някой си Филип Орехов, с когото Власов се познава и с когото контактува служебно. Те са приблизително на една възраст и като нищо може да са намерили общ език и да са се сприятелили. И ето че въпросният Орехов изведнъж получава разрешение за придобиване на травматично оръжие и с това разрешение легално купува два травматика. Два месеца по-късно убиват полицая в Перм, а след още някое време — Галина Носуленко. И в двата случая е използван преправен травматик, и в двата случая той не е намерен. И двете жертви са имали пряко отношение към спортната кариера на Власов. Тоест ти имаш всички основания да подозираш, че Власов е наел Орехов за осъществяването на широкомащабното отмъщение. За пари ли, по приятелски ли — това ще изясниш по-късно. Ето ти всички материали, чети, изучавай ги.
Улянцев погледна с опасение дебелата папка, не смееше да я отвори. Тук май имаше нещо гнило. Но какво?
— Момчета — попита той, — а на вас това за какво ви е? От къде накъде ми давате разкритието? Какъв е вашият интерес?
Ето това беше главният въпрос, на който трябваше да отговорят правилно.
— Ние искаме престъплението да бъде разкрито и в затвора да не отиде невинен човек, това е ясно — като претегляше всяка дума, започна Антон. — Но има и още редица допълнителни обстоятелства. Твоят следовател е човек с характер, ние никога преди не сме работили с него, не знаем как да подходим, трудно контактуваме с него. А вие работите заедно отдавна, от един район сте, постоянно имате общи задачи. И само ти можеш да намериш правилния подход, за да го накараш да разгледа новата версия и при това да не засегнеш самолюбието му. Ние няма да можем да направим това. А не искаме да се караме с него. Той никога няма да забрави, че ето тези двама оперативни работници от главното управление са го посрамили. И няма да се свърши никаква работа.