Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Ще оцелеете! — викна тя към нашата лодка. — И ние пак ще се срещнем!
Балиг вдигна платното, вятърът го подхвана и ни понесе към морето. Всички мълчахме. Седяхме втренчени назад в Нимю и в бялото петно в разбунените води — тялото на Мерлин, което ни следваше към дълбокото море.
Където ни чакаше Манауидан.
Обърнахме лодката на югоизток, за да хванем вятъра с излинелия търбух на платното и моя стомах се свиваше при всяко поклащане.
Балиг се бореше с рулевото гребло. Бяхме прибрали останалите гребла, оставяйки на вятъра да върши цялата работа, но силният прилив ни пречеше да следваме избраната посока и все буташе носа на лодката ни на юг, тогава платното започваше да плющи на вятъра, а рулевото гребло застрашително се извиваше. Макар и бавно лодката отново заемаше предишното си положение, платното изпукваше като камшик изпълнило се отново и носът започваше отново да потъва в насрещните вълни, разбунвайки корема ми, който изпълваше гърлото ми с горчивата си жлъчка.
Небето потъмня. Балиг гледаше към облаците, плюеше и отново натискаше руля. Закапаха и първите едри дъждовни капки, които затрополяха по палубата, а мръсното платно потъмня от тях.
— Приберете тия знамена! — викна Балиг и Галахад се хвърли към предния щандарт, а аз се опитах да откача флага от кърмата. Гуидър ми помогна да го сваля, после лодката се изкачи на върха на една вълна, той загуби равновесие и падна върху планшира.
— Изгребвайте водата — викна Балиг, — изгребвайте!
Вятърът се усилваше. Аз повърнах при кърмата, после вдигнах глава и видях останалите лодки от флотилията да се хвърлят в сивия кошмар на разпенената вода и да излитат понесени от високите вълни. Над мен се чу пукот — платното ни се бе разцепило на две. Балиг изруга. Зад нас брегът вече беше само тъмна линия, а отвъд, осветени от слънцето, планините на Силурия сияеха в зелената си премяна, но около нас цареше мрак, влага и заплаха.
— Изгребвайте! — викна пак Балиг, и онези, които бяха в търбуха на лодката използваха шлемове за да изгребват водата, която се плискаше около вързопите със скъпоценности, ризниците и храната.
И тогава ни връхлетя бурята. Дотогава се бяхме борили само с нейните предвестници, а сега вятърът засвистя над морето, дъждът зашиба с всичка сила по побелелите вълни. Дъждът бе толкова силен и небето толкова тъмно, че загубих от поглед останалите лодки. Брегът изчезна и единственото, което виждах бе кошмарът на високите вълни с пенести гребени, които се сгромолясваха върху нас и пълнеха лодката ни с вода. Платното плющя докато се превърна на парцали, които се развяваха като накъсани знамена. Гръмотевица раздра небето, лодката падна от гребена на една вълна и аз видях зеленочерната вода да се надига, готова да се излее над планшира, но Балиг някак си успя да извие лодката. Водата се поколеба и замря на ръба на борда, после под нас се отвори цяла бездна, когато следващата вълна ни понесе на своя брулен от вятъра гребен.
— Намалете товара! — чу се гласът на Балиг сред воя на бурята.
Изхвърлихме златото в морето. На дъното отиде съкровището на Артур, моето съкровище, и съкровището на Гуидър и съкровището на Кълхуч. Дадохме всичко на Манауидан, изсипахме в алчната му паст монети, чаши, свещници и златни кюлчета, а той искаше още и още. Така че трябваше да хвърлим през борда и кошниците с храна, и свитите знамена. Но Артур не пожела да му даде своята ризница, нито пък аз моята, затова прибрахме ризниците и оръжието си в малката кабина под палубата при кърмата и вместо тях изхвърлихме каменния баласт на лодката. Ние се клатушкахме из лодката като пияни мъже, подхвърляни от вълните, а краката ни се плъзгаха по мокра смес от повръщано и солена вода. Моруена стискаше децата си, Сийнуин и Гуинивиър се молеха, Талиезин изгребваше вода с шлем, а Кълхуч и Галахад помагаха на Балиг и на сакса да свалят останките от платното. Изхвърлиха платното през борда, и мачтата и рейките и всичко, но преди това завързаха мачтата с едно дълго въже от конски косъм, което омотаха здраво около ахтерщевена и влаченето на мачтата заедно с платното някак извърна носа на лодката по вятъра, така че ние се изправихме с лице срещу бурята и яхнали гневния й бяг, заподскачахме по огромните вълни.
— Никога не съм виждал буря да се придвижва толкова бързо! — викна ми Балиг. Нищо чудно. Това не беше обикновена буря, а бяс, предизвикан от смъртта на един друид и светът пищеше в ушите ни, завихрил въздух и море, докато нашата скърцаща лодка се издигаше и падаше сред бушуващите вълни. Между дъските на лодката се процеждаше вода, но ние бързо я изгребвахме.