Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Вие ли сте Ленард Тилрой, който се е срещнал с извънземни?
— От коя организация сте?
— Организация?
— Истинските хора не изглеждат така добре като вас. Опитали сте се да се прикриете с това облекло, но на лицето ви е изписано „Холивуд“.
— Холивуд? Не ви разбирам.
Той хвърли поглед към камарото на автомобилната алея.
— Това с таратайката е много оригинален номер.
— Не е номер, а колата ми.
— Такива коли са за хора като мен. Но жена, която е красива като актриса — тя се ражда с ключа от мерцедеса в ръката си.
Той не й се караше, нито искаше да спори с нея.
Май че очакваше някой друг. Защото явно я беше сбъркал с човека, който трябваше да дойде. Опита се да изясни нещата.
— Господин Тилрой, наскоро чух за вашите преживявания с НЛО и исках да ви попитам…
— Разбира се, че искате да ме питате. Това е една от най-великите истории случвали се някога. Това, което ми се случи, може да ме превърне в хит. И аз съм съгласен да ви дам всичко — след като сключим сделката.
— Сделка?
— Очаквам хората, с които ще правя бизнес, да са чести с мен. Трябваше да дойдете тук с мерцедеса си, облечена в истински дрехи и веднага да ми кажете от кое филмово студио или телевизионен канал сте. Дори не ми казахте името си.
Сега вече разбра. Той вярваше, че преживяването му с НЛО ще бъде следващия филм на Спилбърг, а ролята на Ленард Тилрой ще изпълнява Мел Гибсън.
Тя изобщо не се интересуваше от близката му среща с извънземни, но откри как да използва недоразумението, за да изкопчи повече информация от него:
— Много сте умен, господин Тилрой, човек не може да ви излъже.
Той грейна и сякаш се изду още повече, като чу комплимента. Червендалестото му лице стана още по-ярко, както бойлерът в анимационните филми става яркочервен, преди да гръмне.
— Знам какво значи „честност“. Само това искам от вас — честност.
— Няма как да се свържа с шефа си в неделя. Утре ще му звънна в студиото, ще обсъдим ситуацията и ще се върна с ново предложение.
Той кимна два пъти. Както възпитан джентълмен реагира на любовно предложение на дама.
— Ще ви бъда много признателен.
— Имам един въпрос, господин Тилрой. Има ли конкуренция? — Той вдигна озадачено вежда и Мики поясни: — Идвал ли е вече представител на друга компания тази сутрин?
— Никой не е идвал преди вас. — Изведнъж той се усети, че трябва да създаде впечатлението за много търсена личност, на който предлагат чували с пари. — Един идва вчера — той се поколеба — от едно от големите студиа.
Бедният Ленард не умееше да лъже. Момчешкият му глас трепна и веднага го издаде.
Дори и някой да беше идвал в събота и да беше питал за НЛО, това със сигурност не е бил Мадок. В най-добрия случай неговата каравана да е пристигнала в Нънс Лейк няколко часа преди Мики.
— Не мога да ви разкрия от кое студио — продължи Тилрой.
— Разбирам.
— А преди няма и час ми се обадиха по телефона. Един мъж каза, че е дошъл тук от Калифорния, за да ме види. Сигурен съм, че и той е от вашите хора. — Колебливостта изчезна от гласа му. — Не ви лъжа. Скоро след това се срещнахме.
— Е, господин Тилрой, сигурна съм, че сте чували за „Парамаунт Пикчърс“, нали?
— О, да, те са голям играч.
— Доста голям. Казвам се Джанет Хичкок — нямам кръвна връзка с режисьора — и съм изпълнителен директор в „Парамаунт Пикчърс“.
Ако се окажеше, че този мъж е бил Мадок, само трябваше Тилрой да спомене за нея на доктора и той да се досети кой го следи. Затова се погрижи да не я опишат като безименна „красива актриса“ в прашно старо камаро. Тилрой веднага ще съобщи името Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Хичкок.
Той протегна ръка за поздрав.
— Ще ви се обадя утре — излъга тя. — Ще се уговорим за среща следобед.
Макар че този човек беше гротескно смешен и се мъчеше да я заблуди, макар и да беше шизофреник и сигурно — опасен луд. Мики го съжали и съжали, че го е излъгала. В очите му се четеше крайна нужда и мизерия. Беше по-скоро жалък, отколкото агресивен.
А света имаше прекалено много хора, които горяха от нетърпение да стелят по ранените. Тя не искаше да бъде от тях.
Глава 63
Къртис седи в паркирания флийтууд и гледа през стъклото. Пита се дали монахините биха рискували да карат водни ски при бурята, която се задава.
Беше пристигнал тук в Нънс Лейк в събота на обяд заедно със сестрите Спелкънфелтър. Те се настаниха в един къмпинг, който гледаше към езерото.
През последните двайсет и четири часа Къртис не е забелязал нито една монахиня по езерото или по брега. Това го разочарова, защото е виждал толкова много грижовни монахини по филмите — Ингрид Бергман! Одри Хепбърн! — но още не беше виждал истински след идването си на този свят.