Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Търси Елууд — казах на Кейт. — Според шофьорската му книжка това е малкото му име. Роден е през шейсета година.
— Добре. — Тя затрака на клавиатурата и продължи да рови в телефонните указатели.
Обадих е в лосанджелиската окръжна патология, за да проверя дали господин Елууд Уигинс не ми е направил услугата да умре от естествена смърт. Информираха ме, че миналата година починали много хора на име Уигинс, но не и Елууд.
— В патологията няма нищо за него — съобщих на Кейт.
— Нали знаеш — отвърна тя, — може да е напуснал Лос Анджелис, щата и страната. Опитай със Службата за социално осигуряване.
— Предпочитам да го търся на крак. Пък и ще искат номера на социалната му осигуровка.
— Тогава го потърси чрез Управлението на ветераните, Джон.
— Ти го потърси. Но ти казвам, тоя тип сигурно не съобщава на никого къде е. Ще ми се да знаехме къде е роден. Уведоми военновъздушните сили, че сме открили името Елууд и рождената му дата. Това може да помогне на компютъра им.
През следващия половин час продължихме да работим с компютрите и телефоните си. Пак се обадих в отдел „Изчезнали“ и оперативното бюро в Лос Анджелис и им предадох новата информация. Но вече не се сещах на кого още да позвъня. Накрая ми хрумна нещо и набрах номера на госпожа Роуз Хамбрехт.
Тя отговори и аз отново й се представих.
— Съобщих всичко на генерал Андерсън от „Райт-Патърсън“ — осведоми ме вдовицата.
— Да, госпожо. Още не са се свързали с мен. Но научих друга информация за осемте души от либийската операция и исках да я потвърдя.
— Не работите ли заедно?
— Не.
— Да, госпожо, но това отнема известно време, а се опитвам да си върша работата колкото може по…
— Какво искате?
— Интересува ме човек на име Чип Уигинс.
— А, Чип! Голям чешит.
— Да, госпожо. Знаете ли дали малкото му име е Елууд?
— Никога не съм знаела малкото му име. Само Чип.
— Добре, имам адрес в Бърбанк, Калифорния. — Прочетох й го. — Същият ли е?
— Почакайте да си взема тефтера. Докато чаках, попитах Кейт:
— Откри ли нещо?
— Нищо. Джон, време е с проблема да се заеме целият команден център. Вече прекалено много се забавихме. Нямам нужда от петдесет агенти, за да се обадя на същите хора служби, на които вече звъних. Ако ти трябва помощ, давай, прати ми мейл или там каквото искаш. Но аз знам как да открия изчезнал човек.
— Моля? — попита госпожа Хамбрехт, която се бе върнала на телефона. — Какво казахте?
— Хм… просто си прочиствах гърлото. — Прокашлях се.
— Адресът на Чип е същият.
— Добре… знаете ли къде е роден господин Уигинс?
— Не. Не зная почти нищо за него. Спомням си го само от Лейкънхийт през осемдесетте години. Беше много безотговорен офицер.
— Да, госпожо. Но полковник Хамбрехт поддържаше ли връзка с него?
— Да. Но не често. Зная, че разговаряха по телефона миналия април на годишнината от…
— Ал Азизия.
— Да.
Продължих да я разпитвам, но тя не знаеше нищо повече или подобно на повечето хора, си мислеше, че не знае. Само че трябва да зададеш съответния въпрос. За съжаление, той не ми беше известен.
Кейт, която слушаше и разбра, че вече не се сещам какво да питам госпожа Хамбрехт, покри слушалката с длан и ми каза:
— Знае ли дали е женен?
— На кой му пука? И все пак…
— Знаете ли дали е женен?
— Едва ли. Но е възможно. Наистина ви казах всичко, което зная.
— Добре… ами…
— С какво се занимава? — подсказа ми Кейт.
Повторих въпроса.
— Не зна… Всъщност спомням си как съпругът ми каза, че изкарал пилотски курсове и станал пилот.
— След въздушния удар? Не е ли малко късно? Искам да кажа…
— Чип Уигинс не беше пилот — сряза ме госпожа Хамбрехт. — Беше оръжейник. Пускаше бомбите.
— Разбирам…
— Изкара курсовете след напускането на военновъздушните сили и стана пилот на товарни самолети, струва ми се. Да, не можеше да работи в пътнически компании, сега си спомням.
— Знаете ли в коя компания?
— Не.
— Например „Фед Екс“, „Ю Пи Ес“ или някоя от големите?
— Не зная.
— Е, благодаря ви, госпожо Хамбрехт. Много ни помогнахте.
Ако сетите нещо друго за Чип Уигинс, моля, незабавно ми се обадете. Отново й дадох номера си. За какво ви е всичко това? — попита ме вдовицата.
— А вие как мислите?
— Мисля, че някой се опитва да убие пилотите, участвали в онази операция. И е започнал със съпруга ми.
— Да, госпожо.
— Боже мой…
— Аз…хм…
Чух я да промълвява:
— Не е честно… О, бедният Уилям…
— Моля, бъдете предпазлива. За всеки случай. Обадете се в полицията и в най-близкото оперативно бюро на ФБР.