Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— А после? Как е напуснал Лонг Айланд?
— Предполагам, че е излетял от „Макартър“. Летището не е международно, така че охраната не винаги е на ниво. Но може да използва само частни самолети.
— Възможно е. Значи може да лети за Колорадо Спрингс или за Калифорния с частен самолет. Най-вероятно реактивен.
— Сигурно. Но от друга страна, има вероятност да реши да се откаже преди да се е прецакал и в момента да е на път за Арабистан.
— Не сме му дали основание да смята, че не може да свърши всичко, за което е дошъл.
— Имаш право. — Взех молив и започнах да записвам имената на известните жертви, без да смятам обгазените от полет 175. — Този тип явно е решил да се справи с проблема с пренаселеността на Източното крайбрежие. — Оставих молива и прочетох: — Анди Макгил, Ник, Нанси и Мег Колинс, Джабар, Уейклиф, жена му и прислужницата, Грей и чистачката, Садъруейт, Маккой и пазача. Тринайсет. Нещастно число.
— Не забравяй Юсеф Хадад.
— Да. Съучастникът му. Четиринайсет. А е едва вторник. Кейт не отговори.
Подадох й факса.
— Освен Калъм, който е покрит, Уигинс е последният, останал жив, и местонахождението му не е известно.
Тя погледна факса и ме попита:
— Търси ли го?
— Да. Телефонът му е изключен. Хайде да опитаме с бърбанкския телефонен указател.
Кейт започна да трака на клавиатурата си.
— Как е истинското му малко име?
— Не знам. Виж какво ще успееш да направиш.
— Докато се занимавам с това, се обади във вашингтонския антитерористичен отдел. После в лосанджелиското оперативно бюро. След това уведоми всички в командния център по и-мейла или по друг начин, ако решиш, че ще стане по-бързо.
Не може да се каже, че горях от нетърпение да изпълня всичко това. Опитвах се да мисля по-бързо, отколкото Халил убиваше хора. Книшът, горчицата, киселото зеле и червеното вино се бълникаха в корема ми.
Не виждах непосредствена причина да осведомявам нито колегите наоколо, нито Вашингтон. Вече бях установил, че четирима мъже са мъртви и не се нуждаят от охрана. Калъм беше жив и го бяха покрили. Оставаше проблемът с откриването на Уигинс, с който двамата с Кейт можехме да се справим по-добре от другите.
— Ще се обадя в оперативното бюро на ФБР в Лос Анджелис — казах й. — Или може би ти искаш да им позвъниш?
— Щях, ако ти беше по-наясно с компютрите. Аз ще търся Уигинс. — И прибави: — Поискай да те свържат с Дъг Стърджис. Той е заместник главен агент. Спомени моето име.
— Ясно. — Набрах номера на оперативното бюро в Лос Анджелис, представих се като агент от нюйоркската Антитерористична спецчаст, което обикновено привлича вниманието на хората, и поисках да ме свържат с Дъг Стърджис. Той ме попита:
— Какво мога да направя за вас?
Не исках да го обърквам с факти, нито пък ми се щеше да надуе клаксона във Вашингтон, но имах нужда от помощ.
— Господин Стърджис, търсим бял мъж на име Чип Уигинс, петдесетинагодишен, с последен известен адрес в Бърбанк. — Дадох му адреса. — Той е вероятен свидетел във важен случай, свързан с международен тероризъм.
— За кой случай става дума? Защо всички са толкова любопитни?
— Разследването е деликатно и засега е секретно. Съжалявам, но нямам право да отговоря на този въпрос. Обаче Уигинс може да знае нещо, което ме интересува. Моля ви само да го потърсите и да го поставите под охрана, след което незабавно да ми се обадите. — Съобщих му малкото информация за Уигинс, с която разполагах.
Последва мълчание, после Стърджис попита:
— Кой се опитва да го убие? Каква група?
— Да речем, от Средния изток. Важно е да го открием преди тях. Когато науча повече подробности, ще ви се обадя.
Господин Стърджис не изглеждаше склонен да изпълни молбата ми, затова прибавих:
— Работя заедно с Кейт Мейфилд.
— 0.
— Тя каза, че мога да разчитам на вашата помощ.
— Добре. Ще направим каквото е по силите ни. — Той повтори последния известен адрес на Уигинс. — Предайте поздравите ми на Кейт.
— Непременно. — Дадох му преките ни номера, благодарих му, затворих и набрах отдел „Изчезнали“ в лосанджелиското полицейско управление. Представих се и ме свързаха с началника на отдел лейтенант Майлс. Изиграх същия номер като с оперативното бюро й прибавих: — Вие можете да се справите много по-добре от нас с откриването на изчезнали хора.
— Не е възможно да разговарям с ФБР — отвърна лейтенантът.
Любезно се подсмихвах.
— Преди работех в НЙПУ, отдел „Убийства“. Тук съм, за да ги уча как се работи в правоохранителните органи.