Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Наистина е имал.
— Да. Та този клиент се представил на жената като Димитриос Пулос, търговец на антики от Гърция, но после тя видяла снимката му във вестника и си помислила, че е Асад Халил.
— Познала е.
— Божичко! Искам да кажа, ние смятахме, че си измисля, но после открихме трупа… защо го е очистил Халил?
— Не си пада по самолети. Не знам. Какво друго?
— Ами, две огнестрелни рани — едната в корема, другата в главата. Чистачката също го е отнесла, един изстрел в тила.
— Взехте ли куршумите или гилзите?
— Само куршумите. И трите са четирийсети калибър.
— Добре. Предполагам, че сте уведомили ФБР.
— Да. Искам да кажа, не вярвахме, че убиецът е Асад Халил, но Грей, изглежда, се е занимавал с някаква работа, свързана с отбраната, и според гаджето му може да са изчезнали компютърни дискове.
— Но сте съобщили на ФБР за възможна връзка с Асад Халил нали?
— Да. От оперативното бюро в Джаксънвил ни казаха, че през петнайсет минути им се обаждали с информация за Халил. Не ни взеха на сериозно, но обещаха да пратят агент. Чакаме го.
— Ясно. Добре, къде е откарала онази жена клиента си след Спрус Крийк?
— Обратно на общинското летище в Джаксънвил, после на международното. Казал, че си заминавал за Гърция.
Замислих се.
— Съобщихте ли в джаксънвилското полицейско управление?
— Разбира се. Да не мислиш, че съм забравил всичко от Ню Йорк? Провериха летищата, списъците на пътниците, но нямаше Димитриос Пулос.
— Добре… колко време е останал престъпникът в дома на жертвата?
— Около половин час.
Кимнах. Почти можех да възпроизведа разговора между Асад Халил и Пол Грей.
Зададох на сержант Фоли още няколко въпроса, но не научих почти нищо друго. Освен че агентите в джаксънвилското оперативно бюро са затънали дълбоко в лайната — но те оше не го знаеха. През петнайсет минути да им се обаждат с информация за Халил. Само че този път беше наистина. Нямах представа коя е Стейси Мол но щях да се опитам да й осигуря малко федерални мангизи като на съвестна гражданка.
— Ще го пипнете ли скоро тоя тип? — попита заместник-шериф Фоли.
— Да, струва ми се.
— Адски мръсно копеле.
— Наистина.
— Как е времето в Ню Йорк?
— Страхотно.
— Тука е страшна жега. Между другото, Мол каза, че клиентът и щял да се върне другата седмица. Направил резервация за полет до Спрус Крийк.
— Не разчитайте много.
— Ясно. Освен това се уговорили да вечерят заедно.
— Има късмет, че е останала жива.
— Наистина.
— Благодаря. — Затворих и отбелязах до името на Пол Грей „убит“ с датата и приблизителния час. Осморката съвсем оредяваше. Всъщност можеше да е оцелял само Чип Уигинс, освен ако не се бе преместил на изток и Асад Халил вече не го беше посетил. Боб Калъм все още бе жив и се зачудих дали Халил го е оставил, защото е знаел, че е много болен, или просто защото още не е стигнал до Колорадо. И къде се губеше Уигинс? Ако можех да го спася, щях да постигна малка победа в играта, в която Лъва водеше срещу отбора на домакините с пет на нула.
Кейт влезе в стаята, седна на бюрото си и каза:
— Останах на телефона, докато госпожа Калъм ме свърже с ченгетата и началника на военната полиция в Академията. Тя ми каза, че имала пистолет и можела да борави с него.
— Добре.
— Съпругът й бил тежко болен. Рак.
Кимнах.
— Мислиш ли, че Халил знае?
— Опитвам се да разбера какво не знае. Обадих се в полицията в Дейтона Бийч. Пол Грей е бил убит в понеделник по обед, може би по-рано.
— О, Господи!…
Разказах й всичко, което бях научил от заместник-шериф Фоли.
— Според мен — продължих, — Халил се качва в таксито на Джабар, не отива в лонгайландския музей на Маккой, а напуска района — много хитър ход, между другото — направо се насочва към Пърт Амбой, очиства шофьора, взима очакващия го автомобил, заминава за Вашингтон, пренощува някъде, открива дома на Уейклиф, убива генерала, съпругата му и чистачката, после по някакъв начин стига до общинското летище в Джаксънвил, след това… предполагам, че посещава Мънкс Корнър… Садъруейт има чартърна фирма, така че наема самолета му и двамата отлитат за Лонг Айланд. Полетът трябва да е бил интересен. Кацат на Лонг Айланд, бам-бам, очиства двамата в музея — в изтребител F-111, не другаде — както и пазача. Невероятно, мамка му! Кейт кимна.