Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Мястото на приема беше друг от необяснимите триумфи на Сисодия: гигантската звукозаписна сцена на филмовата студия „Шепертън“ беше осигурена явно безплатно и така гостите щяха да могат да се забавляват сред огромната възстановка на Дикенсовия Лондон, която се намираше вътре. Музикална адаптация на последния завършен роман на великия писател278, преименуван „Приятел!“, с либрето и стихове от прочутия гений на музикалната сцена Джеръми Бентъм, се беше оказала мамутски хит на Уестенд и Бродуей, напук на страховитата природа на някои от неговите сцени; сега „Приятелите“, както беше известен в бизнеса, получаваше аколадата279 на филмова продукция с голям бюджет.
— Хората от връ-връ-връзките с обществеността — каза Сисодия на Джебраил по телефона, — мислят, че подобен праз-праз-празник, който ще бъде най-ососеяният със зззвезди, ще бъде добре за тттяхната подготвителна кккампания.
Уречената нощ настъпи: нощ на ужасяваща горещина.
„Шепертън!“ — Памела и Джъмпи вече са тук, долетели на крилете на нейното Ем Джи, когато Чамча, презрял тяхната компания, пристига с един от флотата закрити автомобили, предоставени от домакините на онези гости, предпочитайки по каквато и да е причина да бъдат возени вместо да карат. — И някой друг също — онзи, с когото Саладин падна на земята — е дошъл; и броди вътре. — Чамча излиза на арената и е удивен. — Тук Лондон е променен — не, сгъстен, — според изискванията на киното. — Защото тук е Стюкониа на Вениъринг280, тези чисто нови, тип-топ нови хора, лежаща шокиращо близо до Портмън скуеър и сенчестия ъгъл, криещ разнообразни Подснаповци. — И още по-лошо: гледай могилите от отпадъци на Бофинс Бауър сякаш в близката околност на Холъуей, мержелеещи се в този съкратен метрополис над стаите на Фасцинейпгън Фледжби в Олбани — истинското сърце на У е стенд! — но гостите не са склонни да се оплакват; новороденият град, дори пренареден, все пак ти спира дъха; особено в онази част на огромното студио, през която се вие реката, реката с нейните мъгли и лодки на Гефър Хекзъм281, Темза в отлив, течаща под два моста, един от стомана, друг от камък. По нейните калдъръмени брегове бият крак веселите гости; и звучат някак печално, неясно, звук от стъпки със заплашителен тон. Вечеря в мъгла от сух лед, гъста като грахова супа, започва на площадката.
278
„Нашият общ приятел“ от Ч. Дикенс.
279
Скоба за съединяване на две или повече петолиния.
280
Вениъринг са претенциозни новобогаташи в „Нашият общ приятел“ на Чарлз Дикенс. Огюкониа е тяхната господарска къща.
281
Вампироподобен герой от романа, който се прехранва, измъквайки удавници от Темза, които обира.