Дума Ки

— Само на кученцата и папагалчетата — подхвърли Уайърман.

— Жажда за творчество на три годинки… — не можеше да повярва Джак. — Ега ти яката идея.

— Ето защо тя е започнала да… — замълчах, неспособен да продължа.

— Едгар? — попита спокойно Уайърман. — Всичко наред ли е?

Не беше, но не можех да го изрека. Отпуснех ли се, Том щеше да е само началото.

— В галерията изглеждаше съвсем добре. Изглеждаше оздравял, разбирате ли? Сякаш отново бе залепил парченцата на живота си. И ако не беше онази…

— Знам — кимна Уайърман. — Пийни малко вода, muchacho.

Пийнах няколко глътки и се заставих да продължа:

— Елизабет е започнала да експериментира. Преминала е от молива към рисуване с пръсти и накрая — акварели. Мисля, че този преход й е отнел няколко седмици. При положение че някои от рисунките в кошницата за пикник са направени с химикалка, а за други (сигурен съм, понеже и аз възнамерявах да го направя) е използвала блажна боя. Щом изсъхне, те придобива…

— Това го запази за лекциите си по живопис, amigo.

— Прав си. — Пих още няколко глътки. Постепенно възвръщах концентрацията си. — Започнала е да експериментира и с други… формати. Ако това е правилната дума. Рисувала е с тебешир върху тухли, с пръчка върху пясък… Веднъж нарисувала лицето на Теси с разтопен сладолед върху кухненския плот.

Джак се приведе, стиснал ръце между мускулестите си бедра.

— Едгар… — намръщи се той, — това не са само догадки, нали? Видели сте всичко това…

— В известен смисъл. Понякога виждах самата рисунка. А друг път — нещо като… вълни, излъчвани от рисунката и моливите й.

— Но сте сигурен, че е истината.

— Да.

— Тя не се е интересувала дали картините й ще се запазят, нали? — попита Уайърман.

— Не. Важен за нея е бил самият процес. Експериментирала е с различни формати и после е започнала да експериментира с реалността. Да я променя. Предполагам, че точно тогава Персе я е усетила. Когато е започнала да променя реалността. Усетила я е и се е събудила. Събудила се е и е започнала да я зове.

— Персе е била сред онези боклуци, които Истлейк е открил, нали? — замисли се Уайърман.

— Елизабет си е мислела, че това е кукла. Най-хубавата кукла на света. Но не са можели да се съединят преди да стане достатъчно силна.

— Коя от двете? — не разбра Джак. — Персе или момиченцето?

— Навярно и двете. Елизабет е била само едно дете. А Персе… Персе е спала дълъг, дълъг сън. Спала е на морското дъно, под пясък закрита148.

— Много поетично — отбеляза Джак, — но не разбирам за какво говорите.

— Нито пък аз — признах. — Защото не я виждам. Дори и Елизабет да е нарисувала Персе, тези картини са унищожени. Предполагам, че Персе е била от порцелан, понеже Елизабет колекционираше именно порцеланови фигурки, обаче не е изключено да е само съвпадение. Със сигурност знам, че Персе е установила канал за връзка с момиченцето — първо посредством картините, а после чрез любимата й кукла Новийн. И е започнала нещо като… тренировъчна програма. Не знам как другояче да го нарека. Убеждавала е Елизабет да нарисува нещо, след което то се е случвало в реалния свят.